— Джак… почакай. И двамата сме войници и знаем, че понякога има неща, които войниците трябва да…
— Само че ти си я екзекутирал. А сега аз ще екзекутирам теб.
И Уест хвърли края на въжето покрай Джуда към въртящата се турбина в двигателя на „Халикарнас“.
Джуда извърна глава и видя как въжето потъва в отвора на турбината.
Веднага разбра какво ще стане — и здравото му око щеше да изхвръкне от ужас.
Джуда изкрещя, но писъкът му в същия миг секна, защото турбината погълна въжето и го откъсна от платформата.
Тялото му се изви, полетя във въздуха, турбината го всмука и за миг го смля на молекули.
В следващия миг басовото бръмчене откъм Пирамидиона стихна.
На върха на Голямата пирамида се възцари покой.
След светлинната експлозия на върха й американските войници долу се бяха пръснали.
След малко на платформата кацна хеликоптерът „Блек Хоук“ и от него на бегом слязоха Зоуи, Фъзи и Стреч. Почти едновременно с тях от крилото на „Халикарнас“ скочи и Мечо Пух.
И видяха, че Уест — Магьосника зорко го наблюдаваше — се вмъква в канала на Пирамидиона, за да види какво е станало с Лили.
Уест с мъка пълзеше в клаустрофобично тесния канал под Пирамидиона.
След малко стигна до Лили — тя лежеше безжизнена в оформената като тяло на човек вдлъбнатина под най-долната част на Пирамидиона. Очите й бяха затворени. Изглеждаше спокойна, умиротворена… и не дишаше.
— О, Лили! — простена Уест и се запромъква на лакти още по-наблизо, за да стигне до нея.
Огледа внимателно лицето й за някакви признаци на живот.
Нямаше. Тя изобщо не помръдваше.
Покрусен, той стисна очи, за да спре парещата болка в тях.
— О, Лили… Съжалявам… Страшно съжалявам…
Наведе глава. От очите му закапаха сълзи. Той прошепна:
— Обичах те, фъстък.
А след това, съвсем сам в кухината, под златното сияние на Пирамидиона, легнал до телцето на момичето, за което се бе грижил и което бе обичал цели десет години, Джак Уест-младши се разплака.
— И аз те обичам, тате… — чу се слабо гласче.
Уест се стресна, отвори широко очи и видя, че Лили го гледа. Погледът й беше замаян и мътен.
Но беше жива — и му се усмихваше.
— Ти си жива… — прошепна Уест смаяно. — Жива си!
И я прегърна.
— Но… как?!
— После ще ти разкажа — отвърна тя. — Хайде сега да се махаме оттук!
Голямата пирамида остана далече под тях — с полуразрушената дървена платформа на върха и с димящите отломки на американските хеликоптери и кранове до нея. Египетското правителство, което с такава готовност бе съдействало за изпълнението на ритуала в полза на американците, щеше да почисти всичко.
Но имаше нещо много по-важно от това: върхът на Пирамидата отново бе два и половина метра по-нисък, отколкото би трябвало да е.
Уест и екипът му бяха взели Пирамидиона — целия Пирамидион.
Всички се събраха около Лили, прегръщаха я, целуваха я и я тупаха по раменете.
Мечо Пух я прегърна и възкликна:
— Хей, мъник! Справи се отлично!
— Благодаря ти, че дойде да ми помогнеш, Мечо Пух — каза тя.
— И през ум не ми е минавало да те изоставя, мъниче — стеснително призна той.
— На мен също — намеси се Стреч и направи крачка напред.
— Благодаря, Стреч. Че ме спаси в Градините и че остана до мен, когато можеше да си тръгнеш.
Стреч мълчаливо кимна на Лили и на останалите, но най-вече на Мечо Пух, и каза:
— Не се случва често… но от време на време в живота на човек идва момент, когато трябва да избереш страна, да избереш за кого да се бориш. Моят избор, Лили, е да се боря на твоя страна. Труден избор, признавам, но за себе си нямам съмнение, че е правилен.
— Правилен е — окуражи го Мечо Пух и го тупна по гърба. — Ти си свестен човек, израилтянино… искам да кажа, Стреч. И за мен ще е чест да сме приятели.
— Благодаря — усмихна се Стреч. — Благодаря ти, приятелю.
Когато дойде краят на тупането по рамене и гърбове, Уест отново полюбопитства как е оцеляла Лили.
— Направих го доброволно — простичко каза тя.
— Не схващам — призна си Уест.
Лили се усмихна широко, явно горда със себе си.
— Говоря за надписа на стената на залата под вулкана, където съм се родила. Ти сам един ден се беше загледал в него. Нали там се казва: