Канадският делегат — отново — отговори:
— Ще дойдат. Ще дойдат.
Някъде се затръшна врата и след няколко секунди в дневната влезе Макс Т. Епер.
От Джак Уест обаче нямаше и следа.
Но Макс имаше придружител — малкото момиче.
Лили.
— Къде е капитан Уест? — попита Абас.
Магьосника почтително му се поклони.
— Капитан Уест се извинява. След успеха на мисията сметна, че няма да възразите, ако не дойде на тази среща. Каза, че имал някои неща за уреждане, както и да довърши това-онова. Междувременно позволете ми да ви запозная с младата дама, на която дължим огромна благодарност. Дами и господа, представям ви Лили.
Магьосника описа с най-големи подробности пред делегатите на коалицията от малки нации събитията от последните десет години.
Разбира се, всички бяха наясно с някои очевидни елементи на успеха: Земята не бе взривена от нажежената слънчева енергия и Америка не бе получила неограничена власт — доказателството бяха продължаващите й проблеми с мира и законността в Близкия изток. Беше плъзнал слухът за някаква зрелищна битка на върха на Голямата пирамида, но пораженията се бяха оказали минимални и египетското правителство, винаги готово да угоди на Америка в името на парите й, бе отхвърлило слуха като абсолютно несъстоятелен.
Така че Магьосника разказа на делегатите за израстването на Лили в Кения, за трескавото търсене на частите на Пирамидиона по света, за включването на Мустафа Заид, за понесените загуби — Ноди, Дългоух и скъпата му съпруга Дорис — и за сблъсъка на върха на Голямата пирамида с американците и със Заид.
Единствено тук Магьосника си позволи леко отклонение от истината.
Понеже това съответстваше на положението в света — опасността от слънчевата енергия бе избегната, никоя държава не се държеше като готова да се изправи като суперсила — той съобщи, че на върха е бил изпълнен ритуалът на мира, а не този на властта.
Дори ги информира за съдбата на момчето, Александър. Бяха го предали на грижите на приятели на Магьосника — хора, които щяха да го направят нормално дете, които щяха да наблюдават развитието му и щяха да следят бъдещето на евентуалните му деца.
— И така, дами и господа, мисията е завършена — заключи Магьосника. — Проблемът е отложен за следващите четири хиляди и петстотин години. Тогава — и повярвайте ми, заявявам това с искрено удоволствие — за тия неща ще трябва да се погрижи някой друг.
Делегатите станаха на крака и заръкопляскаха.
После, радостно възбудени, се обадиха в страните си, за да съобщят радостните новини.
Един от тях обаче остана да седи на мястото си.
Шейх Абас.
— Магьоснико! — извика той над оживлението. — Пропусна да ни кажеш нещо съществено. Къде е Пирамидионът сега?
Възцари се тишина.
Магьосника се обърна към Абас и го изгледа, без да се притеснява.
— Отърваването от Пирамидиона е едно от онези неща, за които ви казах, че държи да се погрижи капитан Уест.
— И къде възнамерява да го скрие?
Магьосника наклони глава на една страна.
— Нали разбираш, Анзар, че колкото по-малко хора знаят това, толкова е по-добре за всички. Ти ни се довери досега, довери ни се още веднъж… Но нека те уверя в нещо: капитан Уест вече не е на разположение за никого. И не смята да бъде откриван. Защото, който го намери, ще намери вероятно и Пирамидиона… но изпитвам съжаление към човека, дръзнал да се отправи в подобна мисия.
Отговорът, изглежда, задоволи Абас и взаимните поздравления бяха подновени.
Радостната гълчава се разнасяше до късно през нощта.
На следващата сутрин Магьосника и Лили напуснаха Ирландия.
Докато се качваха на един частен самолет на международното летище „Корк“, Лили попита:
— Всъщност къде отиде тате?
— Нали ти казах: да се погрижи за някои важни неща.
— А след това? След като свърши с важните неща, къде ще отиде?
Магьосника я погледна косо.
— Честно казано, Лили, не зная. Знаеш единствено ти. За да сме всички в безопасност, Джак не ми каза къде ще отиде. Но ми спомена, че веднъж ти дал една гатанка — когато я решиш, ще разбереш къде се намира новият му дом. Така че сега всичко отново е в ръцете ти, мъниче. Искаш да го намериш? Ами разгадай гатанката.
25 април 2006, 11:30