Щракане на многобройни механизми, монтирани над дупките в стените.
Кремъчни механизми.
Ударници, чиято цел бе да предизвикат искра и…
В следващия миг една от искрите подпали нефтената река, бликаща от дупката на пръст подкремъчния ударник.
Резултатът бе зашеметяващ.
Нефтеният водопад се превърна в огнен водопад…
… и този пламтящ водопад удари вече замърсеното с нефт езеро в основата на скалата и го подпали.
Езерото избухна в пламъци.
Пещерата се озари в яркожълто.
Крокодилите зареваха, замучаха и се заблъскаха да се измъкнат на свобода.
Междувременно се подпалваха и други „водопади“ — някои по страничните стени, други по лицето на скалата и накрая нефтената река, стичаща се по Белега. Голямата пещера заприлича на сцена от Ада.
Гъст черен дим започна да изпълва пещерата — дим, който нямаше откъде да излезе.
Това бе финалният шедьовър на Имхотеп.
Ако огънят и капаните не изпълнеха задачата си, димът щеше да довърши всички, особено онези, стигнали в горните части на пещерата.
— Глупаци! — изрева Дел Пиеро. После се обърна към хората си. — Какво сте зяпнали? Довършете крана! Имате време, докато стигнат на Второ ниво!
Екипът на Уест затича с всички сили през подземния огнен ад.
Изкачваха се все по-нагоре, първо наляво по Ниво 2, после успяха да минат през левия ръкав на Белега, преди огненият водопад да стигне дотам. Прескачаха зеещите в первазите дупки, обезвреждаха клопките в нишите покрай тесните пътеки.
Около тях летяха огнени капки — пръски от „водопадите“ — но отскачаха от пожарникарските им каски.
Минаха покрай недовършения кран — и излязоха начело.
За да поведат в състезанието.
Стигнаха до стълбата в края на Ниво 2, качиха се на Ниво 3, поеха надясно, прескочиха няколкото улея в скалата, стигнаха до огненото корито на Белега и Уест изстреля с пневматичния си пистолет разгъваем алуминиев навес.
Навесът се разтвори като ветрило, препречи пътя на огнената река и тя се заизлива през него — навесът ги прикри и те минаха без забавяне по тесния перваз.
Стигнаха до стълбата, извеждаща на Ниво 4, и изведнъж от мрака над главите им към тях се затъркаляха шест десеттонни канари.
Канарите с грохот се стовариха върху диоритовия перваз на Ниво 4 и полетяха надолу.
— Махнете се от стълбата! — извика Уест. — Ще ни…
Предупреждението му бе закъсняло.
Още преди да довърши, една от канарите със сила забърса последния на стълбата — Фъзи — и го отхвърли назад.
Мускулестият ямаец падна тежко на Ниво 3, задейства някаква клопка със запален нефт — приличаше на огнепръскачка — но с ловко кълбо успя да избегне струята и едновременно с това на косъм отбягна втора канара, която удари перваза на сантиметри от него.
Кълбото му почти го изхвърли от перваза, но Фъзи все пак успя да вкопчи пръсти в ръба и да избегне падането от девет метра височина върху Ниво 2.
Последната каменна стълба беше изсечена в средата на самия Белег и заобиколена от два стичащи се покрай нея огнени потока.
Магьосника изстреля навес над стеснението на перваза, водещо към стълбата, и пусна Уест и Лили да изтичат напред.
— Помни — каза Магьосника. — Ако не можеш да вземеш частта, поне трябва да прочетеш написаното на нея. Ясно ли е?
— Ясно — потвърди Уест и се обърна към Лили. — От тук нататък сме само двамата с теб.
Изтичаха по тесния перваз и стигнаха до каменната стълба.
Около тях летяха огнени пръски.
На всяко второ или трето стъпало имаше зейнали тъмни дупки — Уест ги запълваше с бързо втвърдяваща се пяна.
— Джак! Внимавай! Още падащи камъни! — предупредително извика Магьосника отдолу.
Уест вдигна глава.
— Проклятие!
Гигантски пламтящ камък излетя от една ниша в тавана точно над стълбата и полетя право към него и Лили.
— Бурканът… — започна Лили.
— Момент… — прекъсна я той.
И бързо извади изпод колана си странно изглеждащ пистолет — приличаше на ракетен, но цевта му бе още по-широка. Беше ръчен гранатомет М-225.
Без никаква паника Уест стреля право в летящия към тях камък.
Гранатата излетя.
Камъкът се носеше срещу нея.
Удариха се и с оглушителна експлозия канарата се пръсна на дъжд от остри парчета, които се посипаха като огнен дъжд около стъпилите на стълбата Уест и Лили.