Ще се срещнем ли отново с Джак Уест-младши?
Мисля, че има значителна вероятност да видим пак Джак Уест в нова книга някога в бъдеще. Беше голямо удоволствие да пиша за него и да тръгна в това щуро приключение в неговата компания… а това е сигурен знак, че мога да го използвам пак. Отнема ми около година да напиша книга и ако ще прекарам цяла година с някакъв герой, нали разбирате, че трябва да ми харесва!
А и вече имам смътна идея как би могло да изглежда следващото приключение…
Последната ви година бе доста натоварена: „Седемте смъртоносни чудеса“, „Адският остров“ и работата ви върху екранизацията на „Битката“… Как издържате?
Да, годината наистина бе тежка. Но и страхотно удовлетворяваща.
Току-що бях завършил „Седемте смъртоносни чудеса“, когато ми се обадиха от Федералното правителство с въпрос дали бих се заел да напиша нещо съвсем ново за тяхната кампания „Живи книги“. За щастие имах неизползвана идея, складирана в чекмеджето „Идеи за истории“, готова да влезе в работа, така че пак завъртях стола към бюрото, седнах и почнах да пиша!
И да, по онова време вече бях планирал да режисирам пилотен епизод на „Битката“, така че бях в разгара на подготовката, когато довърших и изгладих както „Адският остров“, така и „Седемте смъртоносни чудеса“. Още не знам как успях, но пък си казах: „Какво толкова, ще си отспя по-късно!“. Повярвайте ми, в момента почивам.
Шейн Скофийлд се появява в изданието на „Адският остров“ за поредицата „Живи книги“. Ще видим ли Плашилото в следващ роман?
Няколко неща за „Адският остров“, особено след като в нея няма интервю като това.
Изпитах голямо удоволствие да напиша „Адския остров“ и още по-голямо от това, че е книга за Скофийлд. Струва ми се, че се получи много динамична — смела, бърза и безкомпромисна, а на всичко отгоре — къса. Замисълът беше да стане нещо като „странично“ приключение с участието на Скофийлд — второстепенна мисия между другите книги (макар чисто технически погледнато събитията да се случват след описаните в „Плашилото“). Трябва да знаете, че читателите ми в Щатите и други страни няма да видят „Адският остров“, понеже това е безплатна книга, раздавана само в Австралия, което, признавам, много ми допада.
Ще се появи ли пак? Мисля, че да. Той е забавен, винаги се забърква в неприятности, които са от типа, за който обичам да пиша. Въпросът по-скоро е за кого ще е следващата ми книга: за Скофийлд или Джак Уест?
Какви са последните новини от големия екран?
Разбира се, отделям много време, за да докараме „Битката“ до състояние да стане игрален филм.
Изживях страхотни емоции, докато режисирах пилотен епизод на „Битката“ — става дума за първите дванайсет минути от книгата, което включваше предаването на задание до студио за същества, което да изработи говореща глава на Каранадон и заснемането й в държавната библиотека на Нов Южен Уелс. Филмирахме в изоставени тунели под Сидни, в Кралската болница в Норт Шор и дори… в мазето на моята къща! О-о-о… магията на киното!
И какво предстои на Матю Райли?
Сън. Почивка. Може би малко голф. Годината беше тежка и трябва малко да успокоя топката. Ще си седя на дивана и ще прочета цял куп документални книги! Макар че, ако „Битката“ отлепи и поеме… тогава ще е щур юруш и ще отложа спането за следващата година…
Няколко думи за финал?
Както винаги: надявам се, че книгата ви е доставила удоволствие. Аз поне много се забавлявах, докато я писах, и се надявам вие да се забавлявате поне колкото мен, докато я четете.
М.Р.
Сидни, Австралия,
Октомври 2005