Тъкмо стигнаха стълбата в най-десния край на Ниво 1 и заблудена стрела на арбалет удари Дългоух в лопатката. Той изгуби равновесие, залитна напред и…
… и се вкопчи в ръба на перваза, но изпусна Лили.
Лили полетя надолу.
От височина девет метра.
Пльосна в мазната вода до стълбата, недалеч от пътеката, минаваща покрай най-дясната стена на пещерата.
По една случайност на това място в езерото нямаше нито крокодили, нито горящ нефт.
Това едва ли щеше да остане така за дълго. Крокодилите не бяха далеч и един моментално я забеляза и се отправи към нея.
Дългоух — висеше безпомощно на перваза точно над Лили — извика:
— Не мога да стигна до нея!
— Аз мога! — обади се друг глас.
Гласът на Уест.
Реакцията му бе като предварително планирана.
Без да ускорява или забавя ход, той просто скочи от ръба на Ниво 1 и описа дъга във въздуха в полета си към езерото с крокодилите.
Големият крокодил, устремил се към Лили, така и не го забеляза. Уест скочи право на гърба му, буквално на няколко крачки разстояние от Лили, и двамата — човек и крокодил — се скриха под повърхността на черното езеро.
Изплуваха след секунди. Побеснелият крокодил извиваше гръб. Уест беше стиснал главата му в ключ.
Крокодилът ревеше. В следващия момент се разнесе отвратителен звук на счупени кости и Уест изви главата му назад. Крокодилът се отпусна. Уест скочи на брега и издърпа Лили на пътеката. Съвсем навреме, защото в следващата секунда нови шест крокодила без колебание атакуваха трупа на своя събрат.
— Бла… годаря — задъхано каза Лили и заизбърсва с разтреперани ръце нефта от лицето си.
— Няма за какво, фъстък.
Останалите се присъединиха към тях.
Вече имаха двама ранени — Фъзи и Дългоух. За щастие засега те можеха да вървят — помагаха им Зоуи и Магьосника, а Стреч покриваше Уест и Лили.
Прескочиха, като стъпиха на плочата, над която зад титановата кръстачка на Фъзи продължаваше да се извива заклещеният крокодил, и се хвърлиха без колебание към дупката в пода в същия момент, в който германските инженери монтираха последния сегмент на понтонния мост.
Четиридесет въоръжени германски войници нетърпеливо чакаха завършването на моста. Някои дори опитаха да стрелят с арбалетите си по Седмината — стрелите полетяха без посока — докато другите заредиха пълнители с гумени куршуми в картечните си пистолети MP-7 и също започнаха да ги обстрелват.
Уест и Лили стигнаха до дупката първи. Влязоха в нея. Последваха ги и другите, Стреч прикриваше отстъплението им. Влезе Дългоух… после Фъзи… Магьосника… Зоуи…
… и в този миг понтонът бе сглобен…
… така че когато Стреч скочи в дупката, цяла малка армия германци мина по понтонния мост и се хвърли след тях.
Започна преследването в тунела.
Да си последен в отстъпваща формация е гадно. В ариергарда си, лошите са по петите ти, а и без значение колко лоялни са партньорите ти, винаги съществува рискът да те изоставят.
Когато високият строен Стреч скочи в преддверието под дупката, останалите вече влизаха в тунела.
— Стреч! По-бързо! — извика Уест. — Зоуи избърза, за да се опита да пусне един от плъзгащите се камъни като преграда между нас и преследвачите!
В потвърждение на думите му откъм тунела проехтя познатият им трясък, последван от громоленето на новия плъзгащ се камък, тръгнал по наклона.
Стреч се хвърли към тунела… и в този момент зад гърба му през дупката започнаха да се изсипват хора.
Разнесоха се изстрели.
Откоси.
Освободени най-сетне от ефекта на „Кос“-овете, европейците използваха бойни амуниции.
Това бе краят на Стреч…
Той бе на пет крачки от тунела, когато най-близките германци бяха покосени от помитащ огън.
Защото както те бяха стреляли, същото бе направил и друг, който стоеше на пост във входа за преддверието.
Мечо Пух.
Стиснал автомат „Щаер-АУГ“.
Брадатият арабин, когото бяха отписали като премазан от първия плъзгащ се камък, му махна да побърза.
— Хайде, евреино! — изръмжа Мечо Пух. — Защото, повярвай ми, с удоволствие ще те зарежа!
Стреч пробяга разстоянието, отделящо го от входа на тунела, и мина покрай Мечо Пух едновременно с рикоширащите по каменните стени на прохода куршуми.