Разнесе се сухият пукот на изстрела и главата на намиращия се на 20 метра от тях американски снайперист отскочи назад в алено облаче.
Вече всички бяха излезли от дупката.
— Добре — каза Уест. — Тръгваме. И не тичаме, а летим!
Осмината се понесоха през блатото, отново пеша през вселената на калта.
Скоро стигнаха до лодките си — бяха скрити под камуфлажна мрежа.
Двете лодки бяха от модела, известен като „блатен бегач“ — с плоско дъно, високогазещи, със стоманен корпус и големи витла на кърмата. Развиваха висока скорост из блатисти местности, дори на съвсем плитко.
Уест водеше.
Скочи в първия „блатен бегач“ и помогна на останалите да се качат. Когато всички бяха по местата си, се обърна, за да дръпне кордата за запалване…
— Не мърдай, приятел — заповяда леденостуден глас.
И Уест замръзна.
От тръстиките излязоха мъже — като безмълвни сенки, с готови за стрелба оръжия.
Осемнайсет специалисти от ГЕС, до един въоръжени с автомати „Колт Командо“ — по-леката и по-компактна версия на М-16 — намазали лицата си с камуфлажен грим за работа в условия на кал.
Уест настръхна — вътрешно.
Естествено, че американците се бяха досетили да изпратят втори отряд откъм юг, в случай че… по дяволите, вероятно бяха открили лодките му чрез сканиране от сателит на този блатист район, след което бяха изпратили тук хората си и те бяха чакали търпеливо до… до този момент.
— По дяволите… — въздъхна той.
Командирът на ГЕС-отряда се приближи.
— Я виж ти… Гръм да ме порази, та това е Джак Уест! Не съм те виждал от Ирак 91-ва. Нали се сещаш, Уест, че началниците ми още не знаят как така отърва кожата от онази база за ракети „Скъд“ в покрайнините на Басра. Там имаше поне триста войници на Републиканската гвардия, но ти се измъкна… и пътьом успя да унищожиш мобилните им ракетни установки.
— Просто късмет, Кал — хладно отвърна Уест.
Командирът на отряда на ГЕС беше сержант Кал Калис и беше от възможно най-лошия вид оперативен служител на ГЕС: убиец, който харесва работата си. Бивш служещ на Делта Форс, Калис бе психопат от възможно най-висша категория. И все пак не бе Джуда, което означаваше, че Уест все пак има някаква надежда да се измъкне жив.
Калис игнорира коментара на Уест и съобщи в ларингофона си:
— База на ГЕС. Тук Чистач 2–6. Намираме се на километър южно от планината. Хванахме ги. Ще ви съобщя точната ни позиция. — После се обърна към Уест и продължи, сякаш разговорът им не беше прекъсван: — Е, в такъв случай, край на късмета ти. — Очите му бяха студени и черни — очи, в които нямаше и следа от съжаление или някаква емоция. — Имам заповед, Уест, която е еквивалентна на „лиценз за лов“: никакви трупове, никакви свидетели, само някакво парче злато — много ценен златен предмет. Предай ми го, ако обичаш.
— Знаеш ли, Кал, когато служихме заедно, винаги съм смятал, че си разумен човек…
Калис насочи пистолета си към Принцеса Зоуи.
— Не, не си смятал така, и не, не съм бил такъв. Ти мислеше, че съм „хладнокръвен психопат“ — показаха ми доклада ти. Частта, Уест, или мозъкът й ще се научи как да лети.
— Дългоух, дай му я — каза Уест, без да се обръща.
Дългоух свали раницата си и я хвърли в краката на Калис.
Убиецът на ГЕС я разтвори с крак и видя златния трапец.
И се усмихна.
После съобщи в ларингофона си:
— База. Тук Чистач 2–6. Обектът е у нас. Повтарям, обектът е у нас.
Сякаш очаквали точно този момент, два хеликоптера „Апачи“ на американската армия се доближиха и увиснаха симетрично от двете страни на Уест и групата му.
Ревът на роторите им разкъсваше въздуха. Тръстиките наоколо полегнаха на земята.
От единия хеликоптер спуснаха жилетка за вдигане, а другият покриваше операцията, обърнат в обратна посока.
Калис прикачи частта към ремъците. Вдигнаха я и хеликоптерът веднага отлетя.
Калис докосна слушалката в ухото си. Явно беше, че получава нови инструкции. Обърна се към Уест и му се усмихна зловещо.
— Имаш поздрави от полковник Джуда, Уест. Оказва се, че той пък държи да си поговорите. Инструкциите ми са да те заведа при него. Колкото и да е тъжно, останалите трябва да умрат.
Бърз като гърмяща змия, Калис отново насочи пистолета си към Принцеса Зоуи и натисна спусъка… но в този миг другият хеликоптер „Апачи“ над главите им избухна в огнена топка и полетя надолу, поразен от ракета „Хелфайър“, изстреляна от…