Жената е родила.
Жреците пеят.
Главният жрец — той единствен е облечен в червена роба и не носи маска — издърпва детето от утробата на майката и го вдига във въздуха под вертикалния лазерен лъч слънчева светлина.
— Момче! — обявява тържествуващо.
Жреците отново запяват, вече радостно.
В този миг, когато главният жрец е вдигнал бебето, Уест съзира лицето му и прошепва:
— Дел Пиеро.
Жената се разплаква:
— Господи, не! Не ми го вземайте! Не! Не-е-е!…
Но те й го отнемат.
Жреците излизат през главния вход в отсрещния край на залата, минават по къс мост, робите им се развяват, момчето е в центъра на групата им, заобиколена от въоръжените десантници.
Междувременно обедното слънце отвън продължава хода си по небосвода и вертикалният лазернотънък лъч светлина изчезва.
Върховният жрец — Франческо дел Пиеро — напуска залата последен. Хвърля прощален поглед, стъпва със сила върху задействащия камък и изчезва.
Реакцията е мигновена.
Потоци лава бликват от правоъгълните дупки в стените на пещерата. Лавата започва да залива пода и се насочва към олтара.
Едновременно с това таванът на залата започва да се спуска. Изпъкналият мотив е огледално копие на вдлъбнатините в пода. Нещо повече — в него има дупка, която да погълне в себе си олтара.
Но жената на олтара не забелязва всичко това.
Премаляла от раждането и от загубата на кръв, тя немощно отпуска глава на олтара и замира.
Магьосника пристига зад гърба на Уест, изправя се до него и попива с поглед ужасяващата сцена.
— Господи… закъсняхме — прошепва отчаяно.
— Беше Дел Пиеро — казва Уест. — С френски десантници.
— Нима Ватикана и французите са се съюзили? — ахва Магьосника.
Уест вдига пневматичен пистолет и стреля в спускащия се таван. В камъка се забива стоманен клин, от който виси въже.
— Какво си намислил? — обезпокоен пита Магьосника.
— Отивам при нея — казва Уест. — Обещах, че ще я пазя, и се провалих. Но няма да допусна да бъде смачкана на пихтия.
Хваща въжето и полита към зейналата бездна.
Таванът продължава да се спуска.
Лавата продължава да се стича по пода от всички страни и да настъпва към олтара.
Но Уест я изпреварва и се спуска в самия център на залата. Изтичва и застава над жената.
Бърза проверка на пулса разкрива, че вече е мъртва.
Уест стиска очи.
— Съжалявам, Малена… — прошепва. — Съжалявам…
— Джак! Побързай! — изкрещява Магьосника от балкона. — Лавата!
Лавата е на осем метра и се събира към него от всички страни.
От дупката в стената над главната врата тече лава и образува огнена завеса върху отвора на прохода.
Уест слага ръка върху лицето на жената. Тя още е топла. Плъзва поглед надолу по тялото й, спира го за момент върху отпусната кожа на корема, която грозно се е събрала след изваждането на бебето.
Без сам да знае защо, слага ръка върху корема й.
Усеща леко ритване.
И изненадан отскача.
— Макс! — извиква. — Ела! Веднага!!!
Следващият образ е отвратителен, но той никога няма да може да го извади от главата си: заобиколени от наближаващата лава и бавно спускащия се таван, двамата с Макс израждат с цезарово сечение мъртвата жена с помощта на ножа на Уест, марка „Ледърман“.
След половин минута Уест вдига във въздуха второ дете, извадено на бял свят от разрязаната утроба на жената.
Момиче.
Косицата й е полепнала по главичката, сплъстена е и е мокра, но двамата авантюристи, стигнали до финала на едно невероятно приключение, я гледат с гордостта на бащи.
Уест не може да откъсне поглед от мъничкото телце.
— Джак! — обажда се Магьосника. — Хайде! Трябва да се махнем оттук.
Уест се обръща, за да хване висящото от тавана въже, но в този миг лавата докосва края му и то пламва със съскане!
Този изход е затворен.
Без да пуска бебето, Уест се извръща към главния вход.
Петнайсетметров тънък слой лава блокира пътя натам.
А завесата падаща лава прегражда самия проход.
И тогава той я вижда: изсечена в лявата страна на каменната рамка на вратата малка кръгла дупка, широка може би колкото в нея да влезе длан, почти скрита зад завесата от нажежена лава.
— Колко дебели са подметките ти? — пита Уест.