Гледката през прозореца бе изумителна — панорамен изглед към простора на Атлантика с разбиващите се в брега вълни — но никой от присъстващите на тази среща не се вълнуваше от нея.
Арабите нетърпеливо поглеждаха часовниците си и започваха да се мръщят. Техният водач, лукавият възрастен шейх от Обединените арабски емирства Анза ал Абас, се обади:
— От професор Епер няма вест вече цели шест месеца. Какво ви кара да смятате, че ще се появи?
Канадците както обикновено седяха спокойно и търпеливо. Водачът им късо отговори:
— Ще дойде.
Абас сви недоверчиво устни.
Докато чакаше, прелисти папката с документи за срещата и започна да препрочита загадъчното извлечение от книга, предоставено на всички участници в срещата.
Заглавието му бе „Златният пирамидион“…
Златният пирамидион
„Извадка от: Когато хората строяха планини: Пирамидите“
Може би най-голямата загадка, свързана с пирамидите, е най-очевидното нещо: Голямата пирамида в Гиза е два метра и седемдесет по-ниска, отколкото би трябвало да е.
Някога на върха й се намирал най-боготвореният обект в цялата история.
Златният пирамидион.
Или както го наричали египтяните — Бенбен.
Оформен като малка пирамида, Пирамидионът бил висок два метра и седемдесет сантиметра и бил изработен почти изцяло от злато. Бил покрит с йероглифи и други странно изглеждащи символи на непознат език, а на едната му страна — южната — се намирало Окото на Хор.
Всяка сутрин то засиявало като скъпоценен камък, огряно от лъчите на изгряващото слънце — това бил първият предмет в Египет, докосван ежедневно от свещените лъчи.
Великият Пирамидион всъщност се състоял от седем части, а пирамидалната му форма била резултат от нарязването му на хоризонтални слоеве, от което се получавали шест трапецовидни части и една — най-горната — която сама по себе си представлявала малка пирамида (такива малки пирамиди се наричали пирамидиони).
Споменахме, че Пирамидионът бил изработен почти изцяло от злато, защото макар тялото му да било изработено от масивно злато, по височината на пирамидата минавал тънък отвор, който свързвал върха с геометричния център на основата.
Тази кухина с диаметър пет сантиметра пронизвала всяка от седемте части. Във всяка от седемте кръгли дупки можело да се намери кристал, който наподобявал лупа. Поставени един върху друг, седемте кристала били в състояние да концентрират лъчите на слънцето в моментите, когато то минавало точно над Пирамидиона.
И това било неслучайно, а критично важно.
Много учени са отбелязали в изследванията си, че построяването на Голямата пирамида от фараон Хуфу по странно стечение на обстоятелствата съвпада с едно слънчево явление, известно като Завъртането на Тартар. Явлението е органично свързано с въртенето на слънцето и последващата поява на гигантско слънчево петно, което се изравнява с мислената линия, свързваща Слънцето и Земята.
Египтяните внимателно са наблюдавали слънцето и със сигурност са знаели за неговото въртене, за слънчевите петна и естествено за петното, което наричаме Тартар. Осведомени за изключително високата му температура, те го наричали Унищожителя на Ра (те също знаели за по-малкото слънчево петно, което предхожда появата на Тартар със седем дни, така че него наричали Пророк на Унищожителя).
Последното завъртане на Тартар станало през 2570 година пр.н.е. — няколко години преди завършването на Голямата пирамида. Интересно е да се отбележи, че следващото завъртане се пада на 20 март 2006 — деня на пролетното равноденствие — моментът, когато слънцето е перпендикулярно на Земята1.
Някои учени свързват построяването на пирамидата с Тартар и твърдят, че уникалният кристален масив на Пирамидиона притежава способността да улавя и укротява слънчевата енергия, а най-крайните от тях заявяват, че притежавал свръхестествени сили.
Трябва да се отбележи обаче, че Златният пирамидион е престоял на върха на Голямата пирамида относително кратко време.
В деня след Завъртането на Тартар Пирамидионът бил свален и откаран на тайно място, където престоял над 2000 години.
Следите му се губят, така че единственото останало, което ни напомня за него, е злокобен надпис, открит върху осакатения връх на самата Голяма пирамида в Гиза:
1
Земята обикаля около Слънцето в равнина, която се нарича еклиптика. Оста на въртене на земята обаче е наклонена спрямо еклиптиката под ъгъл, така че и проекцията на земния екватор върху небесната сфера, известна като небесен екватор, е наклонена под същия ъгъл. Двете равнини се пресичат в права, която на свой ред пресича елипсата на земната ос в точките на пролетно и есенно равноденствие. — Б.пр.