Выбрать главу
„Гърчете се от страх, плачете в отчаяние, жалки смъртни, защото онзи, който дава голямата власт, също така я и отнема. Защото ако Бенбен не бъде на свещеното си място в светата земя, на светата височина, до седем залеза след пристигането на пророка на Ра, по пладне на седмия ден, огньовете на Ра, Неумолимия унищожител, ще ни погълнат до един.“

Някъде се затръшна врата. Абас вдигна поглед от папката.

Чуха се стъпки.

Вратата се отвори и влязоха…

Професор Макс Т. Епер и капитан Джак Уест-младши.

Епер беше облечен в класическо преподавателско сако от туид. Брадата му беше точно толкова бяла и дълга, колкото щеше да е и след десет години.

Уест бе с миньорското си яке, но поне беше с чисто нови обуща със стоманени подметки. Леденостудените му очи огледаха внимателно помещението. Погледът му бе остър като лазер.

Лявата му ръка свършваше до лакътя.

В стаята се разнесе шепот.

— Това са двамата, които намериха ръкописите на Музейона… — прошепна един от арабите.

— Епер е професор по археология в дъблинския Тринити Колидж — гениален човек, има докторати по физика и електромагнетизъм…

— А Ловеца?

— Бил е военен, но вече не е. Действал е с американците в Ирак през деветдесет и първа. Но след онова, което са му направили, хм…

— Но какво се е случило с ръката му?

Абас стана.

— Къде е момичето, Максимилиан? Мислех, че ще го доведеш.

— Оставихме я на сигурно място — отговори Епер. — Безопасността й в момента е от първостепенно значение. Присъствието й на тази среща, приятелю Анза, не е.

Епер и Уест се присъединиха към седемте делегации.

Епер седна при канадците.

Уест седна сам — подчертаваше, че не иска да бъде свързван с никоя от седемте страни. Родината му не бе изпратила друг представител — очевидно там бяха преценили, че неговото присъствие на тази среща е предостатъчно.

Родината му бе Австралия.

Домакинът — водачът на ирландската делегация генерал Колин О’Хара — откри официално срещата.

— Приятели, добре дошли в Ирландия и на тази среща от изключително значение. Ще премина направо на онова, за което сме се събрали. Преди половин година членове на европейски военно-археологически екип откриха бременната съпруга на Оракула на Сива в убежището й в Уганда. Не е известно как са се добрали до нея, но знаем, че водачът на европейската експедиция е видният ватикански историк Франческо дел Пиеро. Специалността на Дел Пиеро са древноегипетските религиозни обреди, по-специално боготворенето на слънцето… В съответствие с повелите на древен египетски култ към слънцето, Дел Пиеро и хората му закарали бременната жена при отдалечен вулкан в Уганда и в деня на пролетното равноденствие… По пладне в деня на равноденствието, с помощта на така наречената „чиста“ слънчева светлина, в подземна зала, изсечена в периферията на вулкана, съпругата на Оракула родила син, който Дел Пиеро отвлякъл… Дел Пиеро и военният му ескорт напуснали и оставили майката да умре… Но тогава се случило нещо, което било абсолютно непредвидимо. Веднага след заминаването на Дел Пиеро и отряда му, съпругата на Оракула родила още едно дете — момиче. Благодарение на изключителните усилия на професор Епер и капитан Уест момиченцето било спасено, така че сега е живо и здраво.

„Колко още много неща биха могли да се добавят“, мислеше си Уест, докато слушаше.

В действителност той и Епер бяха открили съпругата на Оракула ден преди европейците. Тя се казваше Малена Окомбо и се криеше от грубия си съпруг — настоящия Оракул на Сива. Бременна с наследника (или наследниците) на Оракула, тя бе избягала от юмруците и безпричинния гняв на един покварен от властта мъж. Уест веднага бе изпитал съчувствие към участта й и й бе обещал да се грижи за нея. На следващия ден обаче се бяха появили европейците и я бяха отвлекли, което бе довело до ужасните събития във вътрешността на вулкана.

Междувременно О’Хара продължаваше:

— Именно това изключително щастливо стечение на обстоятелствата — раждането на втори Оракул — ни събра днес тук. Професор Епер, ако обичате…

Епер се надигна.

— Благодаря, Колин. — После се обърна към събралите се делегати. — Госпожице Кисан, господа… Нашите осем малки нации се събират днес в един повратен за историята момент… Действията на отец Дел Пиеро и хората му в Уганда могат да означават само едно нещо, едно крайно опасно нещо. Европейците са решили да вземат инициативата. След две хиляди години на търсене те са се сдобили с ключа за най-великото, най-жадуваното съкровище в човешката история: Златния пирамидион на Голямата пирамида в Гиза.