— Позволете ми да бъда малко по-обстоятелен — продължи Епер. — Както сигурно вече сте прочели в пояснителните материали, някога върхът на величествената пирамида бил увенчан от Златен пирамидион. Той обаче бил свален оттам малко след завършването на Голямата пирамида, като престоял на мястото си по-малко от година… В египетските анали след това не се споменава, няма и податки къде е бил пренесен. През вековете Златният пирамидион става обект на безброй митове и легенди. Персийският цар Камбиз се опитвал да го открие в оазиса Сива в Западната пустиня, но загубил при опита 50000 воини по време на пясъчна буря с невиждана сила… И Юлий Цезар се опитал да го намери, но не успял. Наполеон отишъл в Египет с цяла армия със същата цел, но и той се провалил. Легендата за Язон и аргонавтите и опита им да намерят мистичното, даряващо власт златно руно — написана от Аполоний Родоски — се смята за прозрачна алегория на търсенето на Златния пирамидион… Всички легенди обаче имат нещо общо: според всяка от тях Пирамидионът притежавал необикновени свойства. Той бил източник на огромна власт, смятало се, че съдържа в себе си тайната на вечното движение и че бил слънчев поляризатор, способен да абсорбира лъчите на слънцето… Разбира се, не можем да не споменем и за окултните митове: Пирамидионът е талисман на злото, изкован по време на зловеща церемония от окултни жреци, а нацията, която обяви, че го притежава и го задържи в земите си, ще бъде непобедима в битка. Най-сетне някои стигат дори дотам да твърдят, че това е извънземна технология, донесена преди хилядолетия на земята като дар от по-висша цивилизация.
— И сега Европейският съюз иска да сложи ръка върху него… — обади се представителят на Нова Зеландия.
— Кхм… — прокашля се О’Хара, — присъстващите тук нации не са в качеството си на страни членки на Европейския съюз. Да, Ирландия и Испания са членки на ЕС, но отец Дел Пиеро не действа от наше име. И макар екипът му да се нарича „Мисия на ЕС“, в действителност става дума за коалиция на четири „стари“ европейски държави: Франция, Германия, Италия и Ватикана.
При споменаването на Франция делегатът от Нова Зеландия видимо се напрегна. Отношенията между двете страни бяха влошени още след взривяването от френски агенти на „Рейнбоу Уориър“ — кораба на „Грийнпийс“ — в пристанището на Окланд през 1985.
— Нека ги наречем „староевропейски“ тогава. Исках да отбележа, че след като Стара Европа иска Пирамидиона, можем да сме сигурни, че нейните врагове са в течение на това…
— Така е — заяви Абас. — Американците вече подготвят голяма експедиция.
— Почакайте малко — намеси се делегатът от Ямайка. — Америка и Европа да не са врагове?
— Такива, каквито могат да бъдат само стари приятели — потвърди Епер. — Благодарение на ЕС Стара Европа през последните пет години води икономическа война с Щатите. Тази война започна, когато Америка нелоялно реши да субсидира стоманодобивната си промишленост, с което изтика значителен брой европейски производители от своя пазар.
Обади се и испанецът:
— Щатите притискат другите нации да отворят пазарите си, но на свой ред затварят своите за тях и защитават слабата си промишленост с тарифи като тези при стоманата.
Канадецът кимна и добави:
— А от бившите приятели, бившите съпрузи и бившите съпруги се получават най-страшните врагове. Европа и Америка взаимно се презират. И тази враждебност с времето само ще се засилва.
Епер отново взе думата:
— Което ни довежда до днешния ден. Нашите осем малки нации не са врагове нито на Щатите, нито на Стара Европа. В действителност в много случаи ние сме се борили и на страната на едните, и на страната на другите. Но в конкретните обстоятелства решихме, че не можем безразлично да наблюдаваме отстрани как така наречените Велики сили водят битка за най-скъпоценното притежание, каквото е този артефакт… Не! Събрани сме тук, защото вярваме, че Пирамидионът не бива да принадлежи на нито една суперсила. Властта, която дава, просто е прекалено голяма. Накратко казано, тук сме, за да спасим света.