— Ставаше дума за момичето… — напомни Абас.
Епер вдигна ръка.
— Анза, имай търпение, ако обичаш. Преди това още малко информация. През цялата човешка история Пирамидионът е бил търсен от велики личности: Юлий Цезар, Октавиан Август, Ричард Лъвското сърце, Наполеон, лорд Кичънър и за да се върнем в наше време — Адолф Хитлер и нацистите. Предметът се боготвори от организации като ордените на тамплиерите и франкмасоните, и — та макар това да изненадва някои — дори от Католическата църква. И всички те вярват в едно: който намери Пирамидиона и извърши с него древен ритуал, ще управлява земята в продължение на хиляда години — или една епоха, както се казва.
В стаята се възцари тишина.
Епер продължи:
— Смята се, че един-единствен човек в историята е притежавал Пирамидиона и е имал страхотна власт. Това е човекът, който, според легендата, е разглобил Пирамидиона на седемте му съставни части, така че никое човешко същество да не може да го събере в едно. След това разпратил частите по краищата на света, за да бъдат погребани в седем великолепни паметника на величието на човека — седемте най-големи постройки на света.
— Кой? — Абас се наведе напред.
— Единственият, който е властвал над света по свое време — отговори Епер. — Александър Велики.
— Седем великолепни паметника? — Абас го изгледа подозрително. — Да не говориш за Седемте чудеса на света? Александър е заровил седемте части на Пирамидиона в Седемте чудеса на света?
— Именно — потвърди Епер, — макар по негово време те да не били известни като Седемте чудеса. Това название било използвано за пръв път през 250 година преди новата ера от Калимах Киренски — главен библиотекар на Александрийската библиотека. Всъщност, когато през 232 година преди новата ера Александър умрял, били построени само пет от Седемте чудеса.
— Не съм на ти с историята — каза Абас, — така че би ли ми припомнил чудесата, ако обичаш?
Вместо Епер му отговори младата ирландка: изреди ги бързо и авторитетно:
— В реда на построяването им те са: Голямата пирамида в Гиза, Висящите градини на Вавилон, или, както се наричат още, на Семирамида, Храмът на Артемида в Ефес, Статуята на Зевс в Олимпия, Мавзолеят в Халикарнас, Александрийският фар и Родоският колос.
— Благодаря, Зоуи — каза Епер.
— Мислех, че Висящите градини са мит — изсумтя Абас.
— Това, че нещо не е намерено, не означава, че е мит, Анза. Но ние се отклоняваме. Александър посетил и петте съществували по негово време чудеса. Последните две — Фарът и Колосът — щели да бъда построени от близкия му приятел и негов подчинен, Птолемей I, който по-късно станал египетски фараон… Което представлява едно любопитно съвпадение: взети заедно, тези двама титани на древността са посетили и местата, които по-късно щели да бъдат наречени Седемте чудеса на света… Скоро след смъртта им възникнала концепцията за „велики строежи“. Но не се заблуждавайте, няма никаква случайност. Както казах, идеята за Седемте чудеса на света била изказана за пръв път от Калимах Киренски през 250 година преди новата ера. Той го направил в текст, озаглавен „Колекция на чудесата по света“ или „Таблици“, станал известен като Текста на Калимах. Калимах обаче не направил публично достояние някакъв измислен списък. Той знаел всичко за Александър, Птолемей и — забележете — Златния пирамидион… Чрез упоменаването на точно тези постройки — защото нека бъдем обективни, по онова време имало и други не по-малко достойни кандидати да бъдат обявени за „чудеса на света“ — Калимах всъщност съставил карта, ясна и конкретна карта за местоположението на частите на Златния пирамидион.
— Според Текста на Калимах Пирамидионът бил разрязан на парчета ето по този начин. — Епер начерта на бялата дъска пирамида и я пресече хоризонтално, разделяйки я на седем слоя. — Седем части; един пирамидален връх и шест трапецовидни2 основи с различна големина, които ще номерираме от горе надолу с числата от 1 до 7. Те са скрити по едно в Седемте чудеса на света.
— Чакай малко — прекъсна го Абас. — Седемте чудеса на света не са ли отдавна съборени, разрушени или просто изчезнали? Как ще намерим частите в постройки, които вече не съществуват.
— Много уместно съображение. Като изключим Голямата пирамида, нито едно друго от Седемте чудеса не е оцеляло до наши дни. Текстът на Калимах обаче се е запазил. Но нека изясня нещо: макар той да носи неговото име, Калимах не е бил единственият, който го е писал. Текстът е резюме на писания от други автори, всичките членове на таен култ, които са го актуализирали и преработвали през следващите хиляда и петстотин години. Тези хора са държали под око всяко отделно „чудо“ дори след разрушаването му и по подразбиране са следили къде се намира всяка отделна част на Пирамидиона. Позволете ми да обясня…
2
Авторът има предвид „пресечени пирамиди“; в превода по-нататък е запазена неговата терминология. — Б.пр.