Писмени паметници, извадени на бял свят в Александрия, разкриват, че златото в тази мина се изчерпило за около 70 години след началото на експлоатацията й, а после тя добила право на втори живот като кариера за редкия твърд камък — диорит. А когато свършил и диоритът — някъде около 226 година преди новата ера — фараон Птолемей III решил да използва мината за следваща, много специална цел.
За целта изпратил най-добрия си архитект — Имхотеп V — и работна група от 2000 души.
Те трябвало да работят над пазен в абсолютна тайна проект цели три години.
Северният вход на мината бе главният.
Първоначално се намирал на нивото на водата в блатото и от прага му започвал широк канал, който се забивал хоризонтално в гръдта на планината. По този канал от недрата изплавали баржи, натоварени в мината със злато и диорит.
Тогава се появил Имхотеп V и променил нещата.
Като използвали временна дига, подобна на тази, която в наши дни бяха построили европейските сили, хората му спрели прииждането на водата откъм блатото и свалили нивото на портала с цели 12 метра. Първоначалният портал бил зазидан и покрит с пръст.
След това Имхотеп разрушил дигата и блатото заляло новия портал — и го скрило от света за над 2000 години.
С други думи, до днес.
Само че мината разполагала и с втори, по-малко известен вход откъм южната страна.
Това бил заден вход, крайната точка за изнасяне на земната маса при първоначалното изкопаване на мината. И тук били направени реконструкции.
Именно този вход търсеха Деветимата.
Групата, предвождана от високия белобрад Магьосник, който държеше в едната си ръка навит на свитък древен папирус, а в другата — съвременен резонансен сонар, преобразуващ звуковите вълни в изображение, внезапно спря до една кална могила на 80 метра от основата на склона в сянката на четири извити лотосови дървета.
— Ето! — извика той и посочи нещо на могилата. — О, боже… Значи селянчетата наистина са го намерили!
В средата на могилата във вонящата кафява кал се виждаше малка квадратна дупка, широка колкото през нея да влезе човек.
Човек никога не би я забелязал, ако не я търси специално, но работата бе там, че професор Макс Т. Епер търсеше именно тази дупка.
Той бързо прочете от папирусовия свитък:
Погледна спътниците си.
— Четири лотосови дървета — лотосът е бил символ на Долното царство. „Любимците на Собек“ са крокодилите, защото Собек е египетски бог с тялото на крокодил. „В блато, южно от мината на Сотер“ — Сотер е другото име на Птолемей I. Не може да има никакви съмнения.
Непосредствено до калната дупка бе захвърлен плетен кош — от онези, които използват суданските селяни.
— Глупави деца — измърмори Магьосника и ритна коша встрани.
По пътя насам Деветимата бяха минали през малко село. Жителите му им казаха, че само преди няколко дни, подлъгани от интереса на европейците към планината, четирима младежи решили да изследват блатото. Един от тях се върнал в селото и разказал, че другите трима се спуснали в някаква дупка в земята и изчезнали…
Един от Деветимата пристъпи напред и се наведе над дупката.
Останалите го изчакаха да проговори.
Малко неща се знаеха за водача на групата. Всъщност миналото му бе забулено в тайна. Известно бе следното: Казваше се Уест — Джак Уест-младши.
Позивна: Ловеца.
На 37 години той можеше да се похвали с рядката комбинация на военна и университетска школовка: в един момент от живота си бе взел участие в състава на едни от най-елитните специални сили на света, в друг бе изучвал древна история в дъблинския Тринити Колидж под ръководството на самия Макс Епер.
В действителност през 90-те години, когато Пентагонът бе направил класиране на най-добрите войници на света, само един от попадналите в челната десетка не бе американец — Джак Уест. Името му в този списък бе под номер 4.
Само че през 1995 година Уест изчезна от полето на международния радар. Просто така. Престана да участва в международните учения, спря да се включва в различните мисии, игнорира дори операцията в Ирак през 2003 въпреки опита, който имаше от „Пустинна буря“ през 91-ва. Негласно се прие, че е зарязал военната кариера, получил е полагаемото му се и е излязъл в запас. Следващите десет години никой нищо не чу за него…