Ниският тунел излизаше в подземна зала с размера на малък параклис. Съвсем не в тон с обстановката, подът на залата изглеждаше като килим от буйна трева.
Само че не беше трева.
Бяха водорасли. А под водораслите имаше вода — правоъгълен басейн с абсолютно гладка, неподвижна вода.
Без следа от никакви крокодили. Нито един.
В дъното на залата — от другата страна на издължения басейн, точно над нивото на застоялата вода — се виждаха три ниски правоъгълни дупки, всяка с размерите на ковчег.
До входа плуваше някакъв предмет. Уест го разпозна на секундата.
Човешко тяло. Мъртво.
Третият и последен от проникналите в дупката безразсъдни судански младежи.
До Уест се изправи Магьосника. Беше се задъхал.
— Аха… Първата врата. О-о-о… колко хитро. Зала с фалшив под, също като онази под вулкана в Уганда. Ммм… Имхотеп V. Явно е бил човек с вкус към класическите капани…
— Макс — опита се да го спре Уест.
— О-о-о… и е свързан към Соломоновия избор на дупките с шиповете — три дупки, но само едната е безопасна. Добра „врата“, признавам. Обзалагам се, че таванът е на ролки…
— Макс! Ако искаш, по-късно напиши книга за това. Състоянието на водата?
— А… извинявай… кхм… — Магьосника извади от закачения на кръста му полеви комплект за тестване на вода обработено с химикали листче и го потопи в скрития под водораслите басейн. Мокрият край на индикатора веднага стана аленочервен. Магьосника се намръщи. — Изключително високо съдържание на червея Schistosoma mansoni. Бъди внимателен, приятелю, защото тази вода не е просто септична — тя гъмжи от S. mansoni.
— И какво е това? — поинтересува се зад тях Дългоух.
— Това е микроскопичен червей, който прониква през кожата или всяко открито отверстие и снася яйцата си в кръвния поток. Затова е известен и като „кръвен червей“ — отговори Уест.
Магьосника кимна и добави:
— Инфекцията води до възпаление на гръбнака, парализа на долната половина на тялото и в крайна сметка — до церебрален аневризъм и смърт. В древността крадците на гробници полудявали след влизане в места като това. Смятало се, че са виновни разсърдените богове и древните проклятия, но най-вероятно обяснението било в S. mansoni. Само че при това ниво на съдържание, тази вода може да убие човек за минути. Каквото и да правиш, Джак, гледай да не паднеш в басейна.
— Окей — каза Уест. — Каква е конфигурацията на плочите за стъпване?
— Да, да… ей сега. — Възрастният мъж се засуети, извади от джоба на якето си бележник и го запрелиства.
„Залата с фалшив под“ била често срещан капан в света на древните египтяни, главно защото макар и с много проста конструкция, била изключително ефективна. Механизмът на действие бил в осигуряването на безопасен маршрут за минаване по плочи, скрити под фалшив слой от течност или нещо друго: плаващи пясъци, бълбукаща кал, катран или най-често — замърсена с бактерии вода.
Единственият начин да минеш през зала с фалшив под е да знаеш точното разположение на плочите за преминаване.
Магьосника намери страницата, която търсеше.
— Окей… Ето… Мината на Сотер. Нубия. Първа врата. Водната камера. Аха… Решетка пет на пет, а поредицата от плочи е 1-3-4-1-3.
— 1-3-4-1-3 — повтори Уест. — И коя от дупките с шипове? Ще трябва да избирам бързо.
— „Ключът на живота“ — отговори Магьосника след нова справка с бележника.
— Благодаря. Хор — гърдите! — Соколът веднага изпълни командата, кацна на гърдите на Уест и се сгуши в торбичката си. Уест се обърна към групата си: — Окей, сега слушайте. Всички да се движат плътно зад мен. Ако нашият приятел Имхотеп V се е придържал към обичайния си начин на работа, в мига, в който стъпя на първата плоча, нещата ще започнат да се развиват стремглаво. Така че ме следвайте пъргаво, защото няма да разполагаме с много време.
После отново се обърна към басейна, замислено огледа покритата с водорасли повърхност и пое дълбоко дъх.
А след това скочи в залата с басейна максимално наляво.
Скокът бе дълъг — беше невъзможно да стигне до целта с обикновено прекрачване.
Магьосника, макар да знаеше какво предстои да се случи, ахна.
Но вместо да потъне в смъртоносната вода, Уест леко стъпи на повърхността на зеления басейн. За околните изглеждаше като че ли върви по водата.
Дебелите му подметки потънаха на не повече от един пръст. Той стоеше на някаква скрита под водата колона, чийто горен край оставаше скрит малко под повърхността.