Магьосника изпусна въздуха от гърдите си.
Без да забележат останалите, същото направи и Уест.
Но облекчението им бе съвсем краткотрайно, защото в същия момент шумно и зрелищно се задейства механизмът на капана.
Таванът започна да се спуска. Целият таван на подземната зала — голям каменен блок — тръгна надолу към зеления басейн!
Идеята бе ясна — след двайсетина секунди таванът щеше да стигне до повърхността и да блокира достъпа до трите правоъгълни дупки в дъното на залата.
Което оставяше една-единствена възможност — да минат със скачане по скритите плочи и да се вмъкнат в правилната дупка в стената, преди таванът да ги смаже.
— Всички! Движение! Следвайте ме стъпка по стъпка! — извика Уест.
И без да чака повече, ловко заскача напред през залата с големи отчаяни скокове, като хвърляше пръски. Ако преценеше неправилно дори само един от скоковете си, щеше да падне във водата и това щеше да е краят.
Пътят му се диктуваше от ключа за преминаване, даден от Магьосника: 1-3-4-1-3 на решетка 5×5. Това изглеждаше така:
Уест стигна до отсрещната стена. Екипът му го следваше. Каменният таван продължаваше да се спуска над тях.
Уест огледа трите правоъгълни отвора, издълбани в стената. Беше виждал вече такива — наричаха ги „отвори с шипове“.
Само една от дупките бе безопасна и водеше към следващото ниво на лабиринта. В стените на другите две имаше монтирани остри шипове, способни да разкъсат тялото на всеки нещастник, избрал да мине през тях.
Над всяка от дупките имаше изгравиран символ:
Трябваше да избере безопасната дупка. Таванът се спускаше и всеки момент щеше да смаже хората зад гърба му.
„Спокойно, Джак — каза си той. — Окей… «Ключът на живота»… «ключът на живота»…“
Погледна символа над лявата врата.
Почти… но не — щеше да е грешка, защото това бе йероглифът за „магия“. Имхотеп V се опитваше да обърка притеснения, изпаднал в паника човек, успял да проникне чак тук.
— Какво става, Джак? — попита Дългоух и скочи на плочата до него, без да изпуска момичето.
Таванът вече бе ниско, под половината височина, и неумолимо продължаваше да се спуска. Не можеше да става и дума за връщане. Трябваше да избере вярната дупка.
— Уест… — неспокойно настоя някой зад гърба му.
Без да губи хладнокръвие, Уест спря поглед на символа над средната дупка…
… и разпозна в него йероглифа за „анкх“ или „дълъг живот“, известен на древните египтяни и като „ключ на живота“.
— Това е! — заяви той.
Но имаше само един начин да се разбере. Той извади сокола от торбичката и го подаде на момичето.
— Фъстък. Грижи са за Хор, ако се окаже, че съм сбъркал.
След това се извърна, приклекна, скочи напред и се претърколи в централната дупка; стисна очи в очакване на разкъсващата болка на шиповете, забили се в тялото му…
… но нищо подобно не последва.
Беше направил верния избор. И наистина, макар в дупката да бе тъмно, той съзря тесен кръгъл проход, който тръгваше право нагоре веднага след входа.
— Наистина е тази! — извика назад и протегна ръце, за да помага на скачащите към него.
Първи минаха Дългоух и Лили, след тях беше Магьосника…
Таванът вече се бе спуснал на малко повече от метър над нивото на басейна.
Последваха Фъзи и Зоуи.
Последните двама от екипа му влетяха при вече преминалите. После всички започнаха да се изкачват в прохода в тавана. Уест бе последният, който влезе в него — и в този момент чу оглушителния тътен, с който таванът във водната камера стъпи върху колоните, по които току-що бяха преминали.
Тесният вертикален проход, започващ веднага след входа на дупката без шиповете, се издигаше вертикално на петнайсетина метра, преди да излезе в дълъг тунел, който отиваше под стръмен наклон нагоре, все по-навътре в сърцето на планината.
Уест изстреля напред осветителна ракета. Това бе древният тунел, през който бяха извозвали пръстта от мината.
Беше широк горе-долу колкото да мине кола и по същество представляваше дълго право стълбище, от двете страни на което имаше гладки каменни пътеки, играли ролята на примитивни релси — някогашните миньори бяха бутали и смъквали по тях огромни контейнери пръст и камък, бяха се катерили и слизали по стотиците стъпала, изсечени в скалата между пътеките.