Проклятие!
Само допреди минути бяха на гребена на успеха в тази невъзможна мисия. Напук на всички вероятности бяха успели да се доберат до част от Пирамидиона.
А сега…
Сега нямаха нищо. Бяха загубили двама души от екипа, бяха загубили базата си и бяха загубили единствената част, с която бяха разполагали.
И по дяволите, още не бе разбрал защо Лили и Дългоух така неочаквано се бяха обърнали и бяха побягнали към самолета. Тихо попита Лили защо.
Тя подсмръкна и си избърса сълзите.
— Дорис ме предупреди. Каза, че връщането ни било като това на Гимли в Мория. Във „Властелина на пръстените“ Гимли се връща в мините на джуджетата край Мория, а мините са превзети от орките. Дорис ми изпращаше тайно съобщение. Явно не можеше да го каже открито, така че ми го каза така, че да разбера. Каза ми, че фермата е превзета от враговете ни и че трябва да бягаме.
Уест бе изненадан от способността на Лили за светкавична дедукция… и от саможертвата на Дорис.
— Отлично, фъстък. Отлично си се справила. — И я погали по косата. — Браво.
Мечо Пух формулира въпроса, който бе в ума на всички:
— Какво ще правим сега, Ловецо?
— Трябва да говоря с Магьосника — каза Уест и отиде пред една от комуникационните конзоли.
И тъкмо посягаше към нея, когато — сякаш по магия — конзолата замига и зазвъня.
— Видеотелефонът — обади се Стреч. — Входящо повикване.
— Трябва да е Магьосника — предположи Мечо Пух.
— Не е — отговори Уест: беше видял индикацията на конзолата. — Обаждат се от Виктория Стейшън.
Уест щракна превключвателя за приемане на обаждането и екранът на конзолата се събуди за живот. Изпълваше го лицето на…
Маршал Джуда.
Стоеше пред конзолата в хангара. До него бе Калис, зад тях — десетина от хората им.
— Моите поздравления, Джак. Господи, измъкна се направо на косъм. Впрочем, съжалявам… — поправи се той, — не всички имахте късмета да се измъкнете.
— Какво искаш? — изръмжа Уест.
— Знам ли, Джак… как бих могъл да искам нещо от теб? Та аз вече разполагам с всичко, което би могъл да ми дадеш: частта от Зевс, в добавка към трите други, с които вече разполагам. О… и не съм съвсем сигурен, че си в течение за съдбата на твоя приятел Епер след Рим. Изглежда, е попаднал в ръцете на европейските ни конкуренти. Надявам се да се отнесат с него добре.
Уест се постара да скрие изненадата си. Наистина не знаеше, че европейците са заловили Магьосника.
— Да, Епер е заловен. — Джуда се усмихна. — Май не го знаеше, нали?
Мамка му!
— Защо се обаждаш? — сопна се Уест. — За да злорадстваш?
— За да ти напомня за положението, в което се намираш, Джак. Замисли се какво постигна. Вашето сдружение от пикливи нации не трябваше да сяда на масата при големите. Във всеки момент от паралелно развиващите ни се мисии аз успях да те победя: в Судан, в Тунис и сега в Кения. Не схващаш ли? Където и да отидеш, винаги ще те намеря. Няма на земята място, където да се скриеш от мен. Моите учени всеки момент ще разкрият къде се намират Висящите градини, а — за разлика от теб — ние отдавна знаем за значението на парижкия Обелиск, така че до два дни ще разполагаме с измерванията, които ни трябват, за да открием местоположението на гробницата на Александър в Луксор — мястото, където е скрита последната част.
— Свърши ли?
— Какво ще кажеш да свърша със следното: ти никога не си имал и минимален шанс в тази мисия, Джак. Нека ти предложа един бърз урок относно закона на нациите: има големи риби, има и цаца. Големите риби изяждат малките. Ти си изправен пред много голяма риба, Джак, и вече те е налапала. С мисията ти е свършено.
— Ще ти убия, Джуда — студено каза Уест. — Заради Дорис.
— Стига да можеш, Джак. Стига да можеш…
Джуда прекъсна връзката. Уест се усети, че продължава да се взира в празния екран.
Дълго никой не проговори.
Уест стоеше пред екрана, стиснал до болка зъби.
— Стреч — проговори накрая, — опитай да се свържеш с Магьосника. Да проверим дали Джуда не ни лъже.
Стреч отиде при конзолата за сателитна радиовръзка и опита всички канали, на които бе възможно да открие Магьосника, Зоуи или Фъзи. Опита дори мобилните им телефони.
Но никой не му отговори.
— Нищо — каза той и се върна при групата. — Няма отговор от Магьосника, нито от Зоуи или Фъзи.
Отново се възцари тежка тишина. Вече започваха да осъзнават безизходността на ситуацията.