Очите на Франсин се разшириха.
— Споменати ли са имена?
— Не — отвърна Клей Мънро. — Протоколът е съвсем кратък. Адвокатът поискал да бъде призовано като свидетел едно по-големичко момче, за да даде показания, но съдът отклонил искането. Свидетели от лагера в Кучин потвърдили, че в продължение на месеци Уеда всеки ден рязал глави, така че всъщност съдбата му е била решена. Бил осъден на смърт чрез обесване. Без право на обжалване. На това се казва старовремско правораздаване.
Междувременно Сакура бе почнала да изсушава косата си с хавлиена кърпа. Отдалечи се от огледалото.
Франсин, без да откъсва поглед от нея, докосна устните си с пръст.
— Значи поне това е вярно.
— Да. Свързах се с една японска агенция от Токио, за да проверя дали Уеда има някакви живи роднини. Има неголям шанс някой да е запазил семейни снимки от онези години. Това обаче ще отнеме време. И ще струва пари. Възможно е да се наложи да поместим обявления във всички японски вестници.
— Ще направим всичко, което е необходимо — каза Франсин.
Сакура бе почнала да се облича. Бе с гръб към тях. Имаше прекрасен гръб, строен и мускулест. Бедрата й бяха закръглени и стегнати, задникът й определено бе женски, не момичешки. За сестрите едва ли представляваше трудност да й бият инжекциите. Мънро се мъчеше да не забрави, че Франсин е до него.
Сакура обу панталона си и се извърна към тях. Гърдите й бяха съвършени. Достатъчно тежки, за да се люшкат, когато тя се наведе да си вземе блузата. Мънро тихо се изкашля.
— Красива е, нали? — каза Франсин.
Членът на Мънро определено мислеше, че Сакура е красива, и мърдаше, за да го докаже. Не вървеше обаче собственикът му да си признае това.
— Да, хубавка е.
— Дали обаче притежава вътрешна красота?
— Не знам. — Мънро почувства едновременно разочарование и облекчение, когато Сакура облече блузата си. — Днес изглежда по-добре.
— Така е — съгласи се Франсин. — Не съм сигурна обаче дали Парсънс ще ни позволи да разговаряме с нея в близките дни. Според него моето присъствие й действува зле.
— Според мен не трябва да бъдем прекалено напористи, госпожо Лорънс. Не е изключено тя да се държи непочтено към вас, обаче болестта й е съвсем реална. Не вярвам да желаете да започне отново да храчи кръв. Впрочем, колко още време ще остане в тази болница?
— Около две седмици.
— А после?
— После ще видим. Трябва да научим цялата истина преди да я изпишат.
— А ако не я изпишат?
Франсин му отвърна със суров поглед.
— Ако не я изпишат, това е неин проблем.
— Ще си измиете ръцете, така ли?
— Естествено.
В такъв случай тя ще умре.
— Тя така или иначе ще умре.
— Ужасно.
— Какво означава това, Клей? Според теб какво би следвало да направя? Да я пратя в швейцарски санаториум за една година?
Клей повдигна ръце.
— Нищо не съм казал.
— Не се размеквай, Клей — предупреди го Франсин.
— Никога не се размеквам — отвърна Клей и белите му зъби лъснаха в хищна усмивка.
— От тези лекарства ми става зле — рече Сакура. Погледът й изразяваше враждебност.
— Това само ти се струва, Сакура — отвърна й доктор Парсънс. — Уверявам те, че с всеки изминат ден здравословното ти състояние става все по-добро. Искам само да предотвратя повторение на вчерашния случай.
— Не бях виновна за това.
— Дробовете ти се оправят. Обаче всяко едно превъзбуждане може да причини възобновяване на кървенето. Не трябва нито да крещиш, нито да се вълнуваш. В противен случай ще ти забраня да разговаряш с госпожа Лорънс.
— Ще ми направите услуга — отвърна огорчено Сакура.
Той я погледна и попита направо:
— Ти нейна дъщеря ли си? Тя не отклони поглед.
— Не съм казвала такова нещо.
— Виж, Сакура, това не е моя работа, но не е ли най-добре да й разкажеш цялата истина за себе си? Каквато и да е тя? — После докторът я потупа по ръката и излезе.
Мракът в гърдите на Сакура достигна гърлото й и я задави. Според нея кървенето не бе причинено от заболяване. Дължеше се на смъртоносната рана, която й бяха нанесли в Лаос. Не кръвта й, а мъката й имаше солен и топъл вкус.
Посегна към кърпата и я притисна към гърдите си. Замисли се за думите на доктора. „Най-добре е да й разкажеш цялата истина, каквато и да е тя.“
Сякаш това щеше сега да й помогне.
С усилие се измъкна от леглото и отиде при шкафа. Малкото й дрехи бяха изпрани и изгладени. Нямаше чанта, така че навлече всичко, което можа, върху себе си: три ризи, два чифта джинси и два чифта чорапи под маратонките. Веднага й стана топло. Това бе хубаво. Останалите дрехи щеше да върже в джинсовото си яке.