— Това изобщо не е смешно — отвърна мрачно девойката. — Той й се обади. В безопасност е и е на път за Сингапур.
— В такъв случай, надявам се да се придвижва по-бързо от Ямашита. Не изчаквайте японците да се появят на прага ви. Никак не обичат евразийците.
— Защо сте така пораженски настроен? — попита Едуина сърдито. Пълните й бузи бяха поруменели, а музикалният й глас бе изгубил мелодичността си. — Нашата армия ще разбие японците.
— Това не е армия, скъпа девойко. Това е полицейска сила. Била е замислена само като средство за поддържане на ред и законност. Не за отблъскване на танкове и бомбардировачи. — Той постави ръка върху ръката на Франсин. Дланта му пареше. — Били ли сте в Англия?
— Не. — Тя се опита да измъкне ръката си, но той стисна пръстите й.
— Няма да ви хареса.
— Майор Нейпиър! — Тя в крайна сметка успя да отдръпне ръката си.
Той напълни отново чашите.
— Още по-малко обаче ще ви хареса Сингапур, окупиран от японците. Слушайте, когато ви казах за ягодите и мидите, бях съвсем сериозен. Мога да ви доставя всичко, което ви потрябва. Ако изпитате нужда от помощ, достатъчно е да ми се обадите. Аз съм полезен човек.
Междувременно помещението започна да се изпълва с хора. Към европейците, униформени или във вечерни облекла, започнаха да се присъединяват и малайци и китайци, допуснати в заведението по случай настъпването на Новата година. Повечето азиатки носеха изумителни бижута, далеч превъзхождащи бижутата на европейките. Една „местна“ жена трябваше да е много богата, за да я допуснат тук. Бе убийствено горещо. Официалните сака бяха вече намачкани и покрити с петна от пот. От запотените лъскави носове бе започнала да се стича пудра.
Един фотограф китаец шареше из ресторанта. Майорът го извика с щракане на пръсти.
— Направете ни снимка. Снимка на най-красивата двойка в салона.
Прегърна Франсин и я придърпа към себе си. Франсин се намръщи и за миг бе заслепена от блясъка на светкавицата.
— Наистина сте най-красивата двойка в салона — потвърди с усмивка фотографът. Хотелът внезапно започна да се клати.
— Операция „Медуза“ — каза майорът. — Нали ти казах, мила моя? Вече започва. Воят на сирените на противовъздушната отбрана започна да заглушава сладникавата музика.
Франсин се изправи. Колебаеше се дали да не събуди Рут и да я отведе в бомбоубежището. Детето напоследък спеше лошо. Страдаше от постоянна диария и бе отслабнало. Накрая реши, че ако бомбите не започнат да падат по-наблизо, за Рут ще е по-добре да си поспи.
— Сядай — изръмжа Клайв Нейпиър и я натисна в стола й. — Трябва да изчакаме Новата година заедно.
Франсин видя, че никой не си прави труда да отиде в бомбоубежището. Келнерите сновяха из салона и разнасяха бутилки скоч, шампанско и бренди. Консумираше се много алкохол. Франсин се сети за новогодишните ритуали на своя род. За малките червени пликове с „лай си“ за децата, за сладкишите, за клонките с цъфнали прасковени цветове, за драконите, танцуващи по улиците. Китайската Нова година все още бе далеч, но Франсин се съмняваше дали близките й или който и да било друг щяха да я чествуват тази година.
До тях се приближи китайска двойка на средна възраст, придружена от управителя на хотела. Китаецът, нисък, пълен и с подпухнало лице, им се поклони.
— Аз съм К.К. Чон, член на Законодателния съвет — каза той.- А това е жена ми Попи.
— За всички има място! — каза майор Нейпиър и се изправи. — Момче! Донеси още шампанско и още чаши.
Новодошлите бяха буквално обсипани със скъпоценни камъни. Мъжът имаше златен часовник с диаманти и няколко диамантени пръстена. Елмази красяха ръкавелите му, яката му, та дори и златните токи на обувките му. Жената бе накичена с още по-впечатляващи скъпоценности. Жакетът й бе закопчан с огромни диамантени копчета. На шията си имаше масивна огърлица от изумруди и диаманти, имаше и подобна гривна на китката. Върху един от пръстите й сияеше рубин с цвета на кръв.
Богатствата на местните сингапурски политици се бяха превърнали в легенда. К. К. Чон обаче не се бе родил богат. Върху лявата му китка Франсин видя триъгълна татуировка — свидетелство за принадлежност към бандите. Франсин предположи, че е натрупал състоянието си по време на голямото търсене на каучук, както и на калай и други метали, през 1939 година. Бе по-пиян дори и от Нейпиър и при това очевидно трудно понасяше алкохола. Бе се отпуснал в стола си и не преставаше да говори.
— Член съм на Законодателния съвет — повтори той за десети път. — Отбраната на Сингапур е приоритетна задача, изискваща увереност, предприемчивост, решителност и преданост на каузата. — Мътният му поглед се спря върху Франсин. — Наложницата ми е мъртва — каза внезапно китаецът. Клайв изсумтя. Китаецът не му обърна внимание. — Японците бомбардираха къщата й. Къщата, която й построих.