Къде да отиде? Ако трябваше да напусне „Рафълс“, как щеше да я открие Ейб? Малкият защитен мехур, в който се бе укрила, се бе пукнал. Някъде в себе си чу глас, който й се подигра на кантонски: „Е, Ю Фа, вече си поигра на господарка. Сега ще трябва да приемеш истинския свят такава, каквато си.“
Първата й мисъл бе да потърси стая в друг хотел. Нареди на бавачката да наглежда Рут и излезе.
Опита си късмета в „Гудуд Парк“, в „Катай“, в „Отел дьо л’Йороп“, а после в редица не така престижни хотели. Навсякъде получи моментален отказ. Дали защото бяха наистина препълнени, или по друга причина, така и не разбра. Бомбардировачите се появиха отново в единадесет часа и нанесоха безмилостни удари по града. Заедно с още двеста души тя се укри в едно претъпкано бомбоубежище на Букит Тима Роуд, където почти оглуша от разрушителния шум. Когато излезе навън, Индиятаун гореше и над покривите на сградите се издигаше жълто-кафяв дим. Продължи да търси хотелска стая с такси, когато успееше да открие, но главно пешком.
Бомбардировачите дойдоха пак точно по обяд. Този път я завариха на Кавана Роуд. Един мъж я завлече в мазето на магазина си, където семейството му готвеше обяд. Предложиха й храна и тя хапна с тях. Тътенът на бомбите напомняше стъпките на великан, тъпчещ града и разрушаващ всичко, което срещнеше на пътя си. Земята трепереше.
Излезе и продължи да търси стая. Небето потъмня от дима от горящите сгради и настъпи зловещ здрач. Отговорът навсякъде бе един и същ: „Нямаме свободни стаи“.
В следобедните часове вече бе съвсем изтощена и отчаяна. Бомбардировачите дойдоха за четвърти път. Бързото им завръщане можеше да означава само едно: японците вече разполагаха с бази само на час полет от Сингапур. Скоро градът щеше да се окаже и в обсега на артилерията им. След това щяха да се появят танковете, а сетне и куршумите, мечовете, щиковете и изнасилванията.
Върна се в „Рафълс“ при Рут, хапна плодове и пи жасминов чай. През прозореца видя как стълб дим се издигна от остров Блаканг Мати — бомбардировачите обсипваха с бомби морската артилерия. Досега не бе видяла бомбардировач, свален или поне повреден от противовъздушната артилерия. Нито пък британски самолети, които да отблъснат бомбардировачите. Бе чула, че самолетите на кралските военновъздушни сили „Уайлдбист“, развиващи максимална скорост от само деветдесет възли, били унищожени от японските „Зиро“, със скорост от триста възли, още в първите дни на военните действия. Всички смели, но безпомощни пилоти загинали.
На вратата се почука. Тя отиде да отвори, без вече да храни надеждата, че може да дочака новини от Ейб. Видя Едуина Дейвънпорт, бледа и със сенки под очите. Зад нея стоеше усмихната чипоноса медицинска сестра, сложила ръка върху рамото на момичето.
— Едуина! Как си? — възкликна Франсин и ги въведе в стаята.
— Добре съм — отвърна с безизразен глас момичето. Франсин прегърна Едуина. Тя не реагира и подпря буза на рамото й.
— Изписахме я — съобщи медицинската сестра с бодър австралийски акцент. — Трябва обаче някой да я наглежда. Поне докато й намерят билет за Австралия или Англия. Каза, че вие ще имате грижата за това.
— Обаче аз утре трябва да напусна хотела!
— Няма значение, вземете я с вас — отвърна все така бодро австралийката. — Няма значение къде ще бъдете, стига тя да има пред кого да си поплаче.
— Аз обаче дори не знам къде ще отида.
Сестрата й даде едно листче. — Тук е написан нашият телефонен номер. Болница „Александра“. Стая петдесет и три. Потърсете доктор Уилкс или сестра Картър. Почти винаги са там. Тези дни не почиваме много. Те ще ви кажат какво трябва да се направи.
И без да изчака отговора на Франсин, й подаде малко пакетче.
— Даде ги докторът. Давайте й по едно от хапчетата веднъж на четири часа. Следващото трябва да вземе в шест часа. Прахчетата са за сън. Просто разбърквайте по едно преди лягане и й го давайте. Добре ли се чувствуваме? — Сестрата потупа Едуина по рамото. — Опитай се да не мислиш повече за това — рече й не без състрадание. — Ти не си виновна. Нали се разбрахме?
Сестрата махна бодро с ръка и си тръгна. Франсин погледна Едуина и въздъхна:
— Съжалявам, Едуина, но казах самата истина. Утре трябва да напусна „Рафълс“.
— Защо?
Управата няма да ме държи повече тук, ако не дойде Ейб. А не знам кога ще дойде.
Едуина я погледна с измъченото си лице.
— Излиза, че ви гонят?
— Да. Утре сутрин.
— Защо?
— Защото не съм бяла.
— Мръсни свини!
— Стаите са им нужни за настаняването на европейски семейства — каза Франсин и вдигна рамене.
— Кажете им, че няма да напуснете.