Франсин взе телефонната слушалка и набра номера, оставен й от сестрата. Гласът на доктор Уилкс бе уморен.
— Момичето е претърпяло силен шок, а е само на петнадесет години — каза той. — Трябва му майчина закрила.
— Разбирам ви — отвърна Франсин. — Работата е там, че най-късно утре сутрин трябва да напусна хотела.
— Напускате Сингапур?
— Не, само хотела. Ще се опитам да се настаня другаде.
— В такъв случай всичко е наред. Можете да я вземете с вас, нали?
— За колко време?
— Не знам. Името й е съобщено на комитета за евакуация. Ще бъде изпратена за дома със следващия свободен кораб.
Франсин за пръв път научаваше за съществуването на комитет за евакуация.
— Кога ще стане това?
— След седмица или две. Най-много три. Разбира се, жените и децата са с предимство.
— И аз имам дете.
— В такъв случай се запишете колкото се може по-скоро в списъка.
— Обаче очаквам съпруга си! Докторът не скри нетърпението си.
— Вижте, чакат ме пациенти. Не забравяйте да й давате праховете, за да няма кошмари.
Тя реши, че след тези думи той ще затвори телефона. Той обаче изръмжа и продължи:
— Да не забравя още нещо. Трябва да се уреди погребението.
— Моля?
— Погребението на бащата на момичето. Ще имате ли тази грижа?
— Нямам представа какво…
— Тялото е в моргата, при нас. Направих аутопсия. Сякаш си нямам по-важни грижи. Полицията вече не се нуждае от него. Написах и смъртен акт. Приберете го колкото се може по-скоро, моля ви, че наистина не разполагаме с място.
Този път докторът затвори телефона. Франсин също затвори и погледна Едуина. Изглеждаше малко по-спокойна.
— Всичко е наред — каза Едуина. — Ще остана при вас.
— Едуина, това е невъзможно — отвърна й уморено Франсин.
— Никого си нямам — констатира безстрастно Едуина.
— Взех всичките пари на татко. Мога да ви помогна и в гледането на Рут. Във всичко. Заедно ще ни е по-леко.
Франсин я погледна и разбра, че няма друг изход. После каза:
— Помолиха ме да организирам погребението. Не зная даже откъде да почна.
— Попитайте генерал Нейпиър — тихо каза Едуина.
— Има пристъп на малария и е на легло.
— Тогава попитайте племенника му, майора. Ужасен човек е, но вероятно има опит в тези неща.
Франсин внезапно се сети, че Клайв Нейпиър й бе дал визитната си картичка. Порови се в чантата си и я откри. Опита се да не мисли за пръстите на Клайв, шарещи между бедрата й. Нямаше друг човек, от когото да поиска помощ. Набра номера.
— Клайв Нейпиър на телефона — чу се студен глас. Тя си пое дълбоко дъх.
— Майор Нейпиър? Обажда се Франсин Лорънс. Не знам дали си спомняте за мен…
— Здравей, мила — каза той с напълно променен глас.
— Много приятна изненада.
— Нуждая се от вашата помощ — каза Франсин малко троснато. — Тук се случи нещо трагично. Господин Дейвънпорт е мъртъв.
— Дейвънпорт? Кой е този Дейвънпорт?
— Бяхме на една маса при посрещането на Новата година.
— Навъсеният мъж с бузестата дъщеричка?
— Същият.
— Да не би да се е застрелял?
Франсин не разбра как Клайв е успял да отгатне това, но грубият му език я успокои. Нямаше да й се наложи да му обяснява всичко в подробности в присъствието на Едуина.
— Да — каза тя.
— Наистина приличаше на човек, способен на такова нещо — рече Клайв. — С какво мога да ти помогна? Да го погреба?
— Да — повтори Франсин. — Едуина, дъщеря му, засега ще остане при мен и…
— Няма защо да ми обясняваш — прекъсна я Клайв. — Къде е мъртвецът?
— В болницата „Александра“.
— Така. Какъв е? Будист, християнин, евреин? Франсин се обърна към Едуина.
— Извинявай, към коя църква принадлежите?
— Към англиканската — отвърна Едуина. Очите й бяха пълни със сълзи.
Франсин предаде тази информация на Клайв.
— Веднага ще се заема с тази работа — обеща той. — Довечера ще се чуем.
— Много сте любезен — рече Франсин ни в клин, ни в ръкав.
— Нищо работа — бързо отговори Клайв. — Нали вече ти казах, мила, че мога да осигуря всичко, което ти потрябва. Ягоди, миди, погребения. Всякакви услуги.
— Ако ви трябват пари…
— За парите ще се разберем после — отвърна той и се засмя гърлено и затвори телефона.
Тя погледна Едуина и каза:
— Обеща да се погрижи за погребението. А сега ще трябва да изляза. Трябва да намеря място, където да се настаним.
— Ако искате, можете да освободите бавачката. Аз мога да се грижа за Рут.
Момичето бе право. Така или иначе, Франсин трябваше да се раздели с бавачката.
— Добре, Едуина. Шансовете да открием друга хотелска стая не са големи. Може да ни се наложи да се преселим в съвсем различен квартал.