— Ей това е истинско обслужване — каза с благодарност Клайв. — Драга ми Едуина, колкото и да те обожавам, смея ли да попитам защо още не си си тръгнала за вкъщи?
— Вече е включена в списъка и очакваме да я извикат — каза Франсин и разказа за сутрешния си разговор.
— Много добре. — Клайв прегърна Едуина през рамо, леко я притисна и присви едната си вежда. — Смея да кажа, че в добрата стара Англия много момчета ще полудеят по теб. Приличаш ми на месец юни, през който всичко цъфти.
— Моля ви се, Клайв, не се занасяйте. Не съм домашно животинче — каза смутената и поруменяла Едуина.
— Не си. Ти си една английска „пипин“.
— Какво е това? — попита с подозрение Едуина. — Да не би да е някаква порода прасета?
— Ако не бе родена в дивата джунгла, щеше да знаеш, че в Англия „пипин“ означава вкусна и хрупкава ябълка.
— Благодаря ви за стековете — насили се да каже Франсин. — Днес е много трудно да се намери месо. Просто не знам откъде сте ги набавили — добави с известно подозрение.
— Луксът все още е възможен, стига да си платиш за него — отвърна той. — Хората сега правят състояния. Спекуланти, безцеремонни бизнесмени и търговци превръщат в злато паниката на другите. Защо вие трите да не хапнете по един стек? На Рут ще й дойде добре. Вижда ми се малко бледичка.
Франсин също бе забелязала това.
— Да, прав сте.
Клайв допи уискито си и каза:
— Е, време е да вървя. Имам уговорен обяд. При това наистина с една напудрена европейка — добави с лукав поглед, докато обличаше влажното си яке.
„Да върви по дяволите острият му слух“ — каза си наум Франсин.
— Дано да прекарате приятно.
— На нея няма да й е приятно. Тя очакваше тези стекове. Реших обаче да ги заделя за една по-достойна кауза. Няма ли някой от тези дни да ме поканите на обяд, скъпа?
— Разбира се, когато пожелаете — отвърна тя сухо.
— Добре. Някой ден просто ще се отбия. Довиждане, пиленце-шиленце — каза Клайв на Рут, взе я в ръце и я целуна.
— Кога ще дойдеш пак? — попита го тя развълнувано.
— Скоро — обеща той.
— Да не забравиш да ми донесеш още подаръци.
— Рут! — възкликна Франсин.
— Не й се карай. Подходът й е много правилен. Искай, за да получиш. — Той докосна нежно с устни и Едуина, но Франсин съумя да се опази от целувката му — неговите целувки по устните бяха твърде неприемливи за нейния вкус. Когато излизаше, небесата се разтвориха отново и от тях се проля дъжд, който веднага го намокри до кости. Франсин затвори вратата с облекчение.
Изядоха стековете и ягодите, обаче едва наченатата бутилка уиски бе заменена от Франсин за торба ориз. Въпреки мусоните бомбардировките бяха възобновени.
Хората, които използуваха бомбоубежището на господин Кармоди, вече се бяха превърнали в малка сплотена общност. Франсин вече познаваше повечето от тях по име, знаеше кои са и с какво се занимават. Най-забележителни личности в групата бяха няколко проститутки от долната част на улица „Шанхай“, които привличаха всеобщото внимание с шумния си смях и разпуснатото си държане. Бяха жени от всички раси, сред които и група китайки, силно гримирани по всяко време на денонощието, и няколко евразийки, които се държаха по-сдържано.
Една от евразийките бе харесала Рут. Франсин бе чула от войниците, че прякорът й е Бурната Берта. Бе на тридесет и няколко години, едра жена с големи бедра и гръд, напираща да излезе от тясната й бродирана блуза. Пръстите й бяха обсипани с евтини пръстени.
По време на една от най-продължителните бомбардировки тя заряза играта на карти, дойде и застана пред тях с ръце на хълбоците.
— Ти май не успяваш да се наспиш както трябва тези дни, нали? — каза на Рут, която шаваше в прегръдките на Едуина. — Я ми я подай, девойче.
Взе детето, притисна го до гръдта си и седна до Франсин. Разнесе се силно ухание на парфюм.
— Самата аз имам четири деца — каза Берта напевно. — Когато дойдоха японците, изпратих и четирите в Холандска Западна Индия. И ти би трябвало да направиш същото. Не чакай да се появят тук.
— Няма къде да отида.
— Първо ще те изнасилят, а после ще те убият — каза безстрастно Берта. — Изчезвай още сега, докато е възможно. — Сетне погали Рут по бузката с лакирания си нокът. — Значи си обогатила света с още една малка стенга.
— Да.
— Много добре. Трябва да народиш още. Светът се нуждае от още много малки стенги. Къде е мъжът ти, приятелко?
— Очаквам го да дойде от Перак — отговори Франсин за хиляден път.
— Там ли остана? — Да.
— Защо?
— Заради бизнеса.
— Значи е глупав английски господин. Не съм ли права?