— Трябва да имаш и друго име — каза Клайв, държейки я в прегръдките си. — Невъзможно е да нямаш и китайско име.
— Имам.
— И какво е китайското ти име?
Тя се поколеба, преди да му отговори.
— Ю Фа. Ли Ю Фа. Ли е фамилното име на майка ми.
— Ю Фа — каза той замислено. — Звучи красиво. Означава ли нещо?
— „Благоуханно цвете“ — отвърна тя смутено.
— Благоуханно цвете, готово да бъде откъснато — каза той. Приведе се към нея и я целуна по устните. Целувката му бе неочаквана и двамата замълчаха. Тя забеляза, че погледът му се променя. — Франсин, ти си съвършена — каза тихо той. — Пожелах те още в мига, когато те видях.
— Не говорете така, Клайв — каза тя с тъга.
— Толкова си изящна и нежна. В сравнение с теб другите жени приличат на крави.
— Не говорете така.
— Исках да го кажа. — Той докосна бузата й. — Ти си ангел.
— Винаги ли използувате клишета, когато прелъстявате някоя жена?
— Съжалявам — отвърна той и я придърпа към себе си. — Безнадеждно влюбените най-често използуват клишета.
Музиката бе чувствена и отпускаща, а неговото сякаш изваяно тяло бе единственото реално нещо, скала в морето на здрача. Той докосна нежната кожа на бузата и шията й с устни. Тя усети горещия му дъх в ухото си и се почувствува опиянена. Във вените й започна да тече разтопен мед. Желанието да бъде обладана от Клайв се засили до болка.
Пръстите му започнаха да разкопчават копчетата на роклята й. В очакване на допира на ръката му с плътта й, тя не му попречи. Поради горещините не носеше сутиен и той обхвана разголената й гърда с длан. Тя въздъхна и сякаш започна да се разтапя. Той стисна нежно зърното на гръдта й с палец и показалец и през слабините й сякаш премина електрически ток. Тя си даде сметка, че трябва да вземе решение сега. Ако не го отпратеше веднага, всичко щеше да бъде изгубено.
Спря да танцува, твърдо отблъсна ръката му и закопча роклята си.
— Мисля, че е време да си тръгвате.
— Влюбен съм в теб.
Тези думи, макар и изречени съвсем спокойно, накараха сърцето й да затупти. Тя отиде до грамофона и свали плочата.
— Край на танците. Време е да си вървите.
— Добре. — Той я придърпа към себе си. — Нека обаче те целуна още веднъж, преди да си тръгна.
Тя подложи бузата си, очаквайки добродетелно докосване с устни. Клайв обаче я прегърна и я целуна по устните. Тя усети горещината на тялото му. Усети цялата му сила и твърдост под униформата. Макар и той да сдържаше тази сила, Франсин остана с усещането, че тя я размазва. Целувката му обаче бе много нежна. Целуна я така, сякаш имаше законното право да я целува по този начин. Сякаш от нея не можеше да очаква друго освен взаимност. Тя нежно разтвори устни и усети езика му в устата си. Изпита еротична възбуда, на която бе редно да окаже съпротива. Не го стори обаче.
Вместо това се притисна още по-плътно до него. Изпитваше силния копнеж да се увери повторно в неговата сила. В това, че той я желае.
— Разбрах, че ще се влюбя в теб, още в първия миг, когато те видях — прошепна той. Отново я целуна, като я притисна още по-силно. Целувката му, гореща и страстна, разбърка мислите й, захвърли я във водовъртеж от уплаха. Изведнъж тя престана да мисли за Ейб. Тялото й започна да се извива против волята й. Клайв започна да го гали, като мушна ръка под леката й лятна рокля. Езиците им се срещнаха, докоснаха се, загалиха се… Цялата разтреперана, тя отметна глава и го погледна в очите.
— Клайв…
— Има ли стая, където да можем да се заключим? — тихо попита той.
— Не, Клайв — каза тя. Той обаче вече бе събудил в нея желание. Силно и изгарящо желание.
— Къде можем да отидем? — прошепна той.
— Аз съм омъжена жена.
— Това няма нищо общо със съпруга ти. Засяга само нас.
— Не е редно да го правим!
— За Бога! Светът около нас се разпада. Нуждаем се един от друг. Аз мога да се погрижа за теб, Франсин. За теб и за малката Рут. Не ме ли разбираш? Обичам те. Обичам и Рут. Искам да стана неин баща. Не можеш да живееш само заради един съпруг, който не е тук. Тя го отблъсна. Краката й трепереха. „Съпруг, превърнал се в своята сянка“ — помисли си. Защо спореше с Клайв? Много добре знаеше, че го желае. Наистина. Това бе нейно собствено решение, което внезапно я изпълни със спокойствие. Почувствува как тялото й се отпуска.
— Моята стая има ключалка — чу собствения си глас. Клайв бе пребледнял. С кимване показа, че я е разбрал. Тя го отведе в стаята и заключи вратата. Той разкопча роклята й и тя се свлече от раменете й. Разголените й гърди бяха бледи и красиви, зърната им бяха щръкнали.
— За Бога, колко си красива! — каза той прегракнало и я целуна. Миришеше на шампанско. Франсин го прегърна и го привлече към себе си.