— Целуни ме пак — прошепна.
Целунаха се. Първо нежно, а после с разгаряща се страст. Тя прилепи тялото си към тялото на Клайв. Бе изпълнена с отчаяние. Той свали дрехата й и двамата се отпуснаха върху леглото. Тя бе леко пийнала, но не алкохолът бе разпалил страстта й. Той смъкна пликчетата й и тя ги захвърли с ритник. После започна с несръчни пръсти да разкопчава униформата му. Тялото му се оказа неочаквано красиво, гъвкаво и жилесто тяло на атлет. Черни косми покриваха гърдите и мускулестия му корем, също и слабините му, където членът му бе щръкнал, втвърден и в пълна готовност. Очите й се бяха превърнали в цепки. Бе захапала долната си устна и дишаше тежко.
— Побързай, Клайв. Побързай.
Придърпа го към себе си и притисна голата си плът към неговата. От допира се получи електрически разряд. Той постави ръка върху коприненото окосмяване между бедрата й и я погали. Тя отчаяно го желаеше.
— Побързай, мили мой, побързай. Влез в мен…
Тя разтвори бедра, той проникна в нея и тя забрави собственото си съществуване. Огънят, който ги изпълваше, се разгоря още по-силно. Спряха да говорят. Охканията й преминаха в писъци успоредно със засилването на желанието й. Видя как очите на Клайв се ожесточиха, как устните му се разтвориха, как пиратското му лице се превърна в груба маска. Дишането му стана пресекнато. Тя също бе обладана от нещо диво. От години не бе изпитвала нищо подобно. Може би въобще не го бе изпитвала през живота си.
Краят дойде бързо. Тя изстена, извивайки се в ръцете му. Удоволствието, което изпълни цялото й тяло, бе толкова силно, че наподобяваше болка. Мигът не бе опорочен от никакъв страх или съжаление. Бе изпълнен единствено с всеотдайност. След това останаха прилепени един към друг.
Обичам те — прошепна той в ухото й. — Прекрасна си. Защо плачеш?
— Просто съм щастлива — каза тя и се притисна към него. Истината обаче бе много по-сложна. Плачеше заради много неща. Щастието бе само едно от тях.
Отново се любиха, пак безмълвно, този път много по-бавно и с още по-голяма всеотдайност. Клайв бе опитен в любовта, но тя не пожела да се замисли как е набрал този опит. Ейб я бе възбуждал. Бе изпитвала нежност и желание към него. Сега обаче всичко бе съвсем различно. Клайв Нейпиър бе красавец не само във физическия смисъл на думата. Бе любовник, безкрайно по-нежен и по-опитен от Ейб. Накара я да изпита усещания, за които дори не бе мечтала.
Бе дълбоко благодарна на Клайв за физическото удовлетворение, което изпита. По някакъв странен начин то зачеркна срама и вината, които иначе щеше да изпита. Ако всичко бе някаква груба и просташка изневяра, нещо делнично и припряно, тя никога нямаше да си го прости. Сюблимният характер на усещането обаче му придаде легитимност. Той си тръгна много късно, някъде към три сутринта. Тя го целуна на стълбищната площадка — дари го с продължителна и страстна целувка на своите едновременно меки и наранени устни.
— Утре вечер ще дойда пак — прошепна той. — Кажи ми, че ме обичаш. Нали?
Тя го проследи с поглед, докато той слизаше по стълбите. Клайв не се обърна. След това тя се прибра. Заключи вратата и се облегна на нея. Чувствуваше се прекрасно и едновременно ужасно. Чувствуваше се извисена и едновременно достойна за презрение.
— Дявол да го вземе прошепна с болка. Надникна в стаята на Рут и едва след това си легна. Макар да бе изтощена, дълго не можа да заспи.
Събуди я проливен дъжд. Бе спала само час или два. Спомни си, че бе оставила един прозорец отворен, и се измъкна от леглото.
Навън бе още тъмно. Дъждът бе наводнил пода под отворения прозорец и й се наложи да преджапа през голяма локва, докато стигне до парцала. Мислеше само за Клайв и за това, което бе направила. Бе й казал, че ще дойде пак, й тя вече бе изпълнена с копнеж да го види отново. Опита се обаче да си внуши, че не трябва да очаква нищо. Може би, след като я бе обладал, щеше да се чувствува удовлетворен от това и да не я потърси повече. Така може би щеше да е най-добре. Не можа да заспи. Тихо почисти дома, докато двете момичета още спяха, и към осем часа, макар дъждът да не бе отслабнал и едва да се зазоряваше, излезе, за да напазарува. Ако не излезеше рано, нямаше да има никакви шансове да намери храна.
Дъждът, смесен със силния вятър, обливаше лицата на хората, наквасваше дрехите за броени секунди, разкъсваше палмовите листа на парчета и притискаше растителността към земята. Превръщаше тесните улици в бързеи, закриваше небето и принуждаваше хората да се укрият където намерят.
Храна се намираше все по-трудно, така че й се наложи да извърви няколко километра. Всеки квадратен сантиметър от тялото й бе мокър. Купи си вестник „Трибюн“. Малката й обява, в която искаше новини за Ейб, бе останала без отговор. Бе излизала цяла седмица. Франсин вече бе сигурна, че няма да получи отговор.