Нощите бяха задушни. В небето плаваше огромна златиста луна. Франсин и Клайв прекарваха вечерите, прегърнати на балкона, под звуците на грамофона. Не разговаряха много, но затова пък се любеха с нежна страст под звездите. Нямаше много какво да си кажат. Три дни се бяха хранили единствено с ориз с малки парченца риба, когато успяваха да намерят. Един ден, когато Франсин се върна от поредното продължително и безплодно пазаруване, откри, че Клайв има новини.
— В Телок Бланга имало китайски шкипер. Ще отплава утре за Батавия с група цивилни. Иска по осемстотин долара на пътник.
— Как се казва? — попита тя.
— Не знам. Корабът обаче се казва „Уампу“. Франсин го погледна уморено.
— От трима ни само аз говоря китайски. Ще тръгнем за Бланга веднага.
— Целият залив е в пламъци — предупреди я Клайв.
— Ами ако реши да отплава още тази вечер? — попита Франсин. — Ще трябва да проверим веднага. Рут ще остане при госпожа Оливейра. Да вървим.
Тръгнаха покрай железопътната линия пешком, тъй като нито един рикша не се нае да ги отведе в огнения ад, в който се бе превърнал заливът — пожарите от предната вечер още не бяха затихнали. Затичаха покрай складовете от двете страни на железопътната линия покрай западния кей; някои от тях бяха обхванати от пламъци, които никой не се опитваше да гаси. Иззад един от ъглите излезе камион. В каросерията му имаше двадесетина войници, които крещяха и пееха. Когато минаха покрай тях, войниците забелязаха Франсин и един подхвърли нещо неприлично. Другите се разсмяха одобрително. Хвърлиха нещо по тях, то се разби в пътната настилка и опръска Франсин с пяна. Беше бутилка бира. Франсин се притисна към Клайв и той я прегърна. Около тях почнаха да се пръскат още бирени бутилки.
Камионът внезапно спря, вратата му се отвори и оттам изскочи войник. Ужасена от мисълта, че могат да я изнасилят, Франсин стисна ръката на Клайв.
— Клайв!
— Не се безпокой — отвърна той. Лицето му беше строго. — Аз ще имам грижата за тази работа. — Разкопча кобура и извади пистолета си.
Войникът се приближи предпазливо и каза:
— Момчетата са се натряскали, господин майор. Не биваше да хвърлят бутилките. Пияни са и не спазват никаква дисциплина. — Самият той също бе много пиян, с кръвясали очи и едва се държеше на крака. — Заповядайте. — Подаде на Клайв бутилка джин. — Това е за вас.
— Не — отсече Клайв.
Войникът не откъсна от тях размътения си поглед. После свали от колана си ръчна граната и я подаде на Клайв.
— Вземете поне това. Най-доброто оръжие за една дама. Ако японците ви заловят, госпожице, само изтеглете предпазителя. Нищо няма да усетите. — След това се обърна и с несигурни стъпки се отправи към камиона. След малко той потегли след хор от подсвирквания и викове.
— Изхвърли я — каза тя на Клайв, който държеше гранатата.
— Не. Той е прав. Може да ни потрябва. Вземи я.
Тя погледна гранатата. Сиво стоманено яйце с изкривена дръжка. Въплъщаваше сила. Брутална и окончателна сила. Сила, с която можеше да сложи край на живота си, ако възникнеше такава необходимост. Взе я неохотно.
— Да вървим — каза Клайв.
Телок Бланга бе покрит от облак мазен черен дим. Разположените срещу него военноморски бази на остров Сентоза бяха неуморно бомбардирани от седмици. В малкото заливче при Бланга имаше стар китайски речен кораб, поразен от бомба. Бе се наклонил, но все още не потъваше, макар и обграден от огнени пръстени. По-малките поразени плавателни съдове бяха потънали и задръстваха крайбрежието.
Самият кей бе почти безлюден. Двамата тръгнаха покрай водата. Пушекът обгаряше очите и гърлата им. След малко откриха група китайски моряци и рибари, разположили се пред входа на един склад. Бърбореха и играеха фантан. Франсин отиде при тях и каза на кантонски:
— Търся капитана на „Уампу“. Може ли да ми кажете къде мога да го намеря?
Един от мъжете я погледна и присви очи зад облака дим, който излизаше от устата му.
— Кой го търси? — попита той.
— Аз.
— За какво ви е?
— Искам да купя билети за себе си и за още двама души на „Уампу“.