Сингапур представляваше ужасяваща гледка. Градът бе обхванат от огнени езици. От десетки пожари в небето се издигаха гъсти стълбове от дим, достигащи стотици метри. Бръмченето на вражеските самолети и тътенът от бомбардировките вече бяха станали непрекъснати. През последните няколко дни японската армия бе достигнала предградията, в които сега се водеха ръкопашни боеве. Вечерта бе пълна с изящество и красота. Небосводът смени цвета си от пурпурен на индигов и се изпълни с океан от леденобели звезди. От морето изплува пълната луна с цвета на индийско злато. Извисили се над този измъчен свят, милиони други светове го наблюдаваха със спокойствие и безразличие.
Мракът настъпи бързо. В нощния въздух продължаваха да се чуват взривовете. Безброят пожари в града изпълваше мрака с ярки проблясъци, които осветяваха прозорците на умиращите сгради. Сингапур сега наподобяваше град, изграден от огън. Град, обитаван от огнени създания с огнени крайници, които се гърчеха и мятаха. За пръв път след пристигането си в Сингапур Франсин се бе облякла в китайски дрехи. Носеше удобен костюм с панталон, наречен „сам фу“, и бе увила главата си с кърпа. За себе си не бе взела почти нищо. Единственият куфар, който Лай позволи да бъде качен на борда, бе пълен почти изключително с дрехи на Рут. Колкото до средства за живота им след пристигането в Батавия, тя разполагаше само с малка торбичка златни монети, дадена й от нейните лели от Перак. От многото дим я болеше гърлото и очите й бяха възпалени. Бяха се прегърнали с Клайв. Малкото телце на Рут бе между тях.
— Тръгваме — каза Лай.
Франсин кимна. Клайв стана и помогна на Лай да издърпа котвата. Джонката се отлепи от кея. Бученето на дизеловия двигател се засили. „Лотосов цвят“ се раздвижи и започна да цепи тъмните води. Рут тихичко заплака. Клайв я прегърна. Франсин не плачеше. Отдавна бе изплакала всичките си сълзи. Проследи с поглед как пожарите в Сингапур се смаляват в тропическата нощ и безмълвно се сбогува с този град, изпълнен с живи и мъртви хора.
Сети се за Ейб. Може би щеше да го срещне отново. В някой друг живот или в някой друг свят. Сега обаче тя бе жена на Клайв и нищо не можеше да промени това. „Най-важните за мен неща са при мен — помисли тя. — Имам Рут. Имам Клайв. Имам и самата себе си. Изгубих миналото. Все още притежавам бъдещето.“
В мрака Лай поведе умело „Лотосов цвят“ през минните заграждения. Очевидно го бе правил много пъти.
На сутринта, когато Франсин се събуди, Сингапур бе вече далеч. Хоризонтът бе почти напълно ясен. Виждаха се само няколко малки островчета.
Клайв я целуна.
— Лай каза, че след два дни ще сме в Бангка. Оттам ще ни остане само седмица път до Батавия.
— На какво разстояние сме от Сингапур?
— На сто километра.
— Значи самолетите не могат да ни достигнат?
— Не бих разчитал много на това. Тя го прегърна през кръста.
— Искам да сме в безопасност, Клайв.
— Така и ще бъде, мила — обеща той.
Хладният бриз откъм сушата, вече не се чувствуваше. Още преди обяд небето се нажежи и корабчето се превърна в пещ. Никъде в него нямаше прохладно място, никакво убежище от ужасяващото слънце. Изтощената Рут не се движеше, а Клайв търпеливо управляваше кораба, докато Лай спеше. На Франсин й се струваше, че горещината я притиска физически и я смазва. Изпита желание да скочи в сините води, за да избяга не само от горещината, но и от цялата потискаща обстановка.
По пладне лицето и тялото й бяха облени от пот. Тя седна до Рут и от време на време започна да облива кожата на детето с вода.
— Горещо ми е, мамо — изстена детето. — Много ми е горещо.
Бученето на двигателя бе неестествено силно и изпълваше главата й като туптене на кръв. Сети се, че шумът й се струва силен, защото всички останали звуци са изчезнали. Не се чуваше свистене на вятъра през корабните въжета или плющене на платната, сега увиснали неподвижно. Дори поренето на водата от корабчето бе безмълвно. Тя вдигна уморената си глава и видя, че цялото море около тях се е превърнало в разтопено стъкло, гладко и зелено. Стори й се, че „Лотосов цвят“ едва-едва се придвижва по него. Хоризонтът около тях се бе превърнал в тъмен мъгляв пръстен.
Откъм кърмата се появи Лай. Изкатери се по мачтата и се огледа, като постави ръка над очите си. После слезе и изсъска:
— Наближава буря. Ще трябва да ми помогнеш, Клайв.
Горещината сякаш се засили, а въздухът стана съвсем задушен. Франсин намести Рут в скута си, докато Лай и Клайв се заеха със завързването на всичко, което не бе здраво закрепено.
Разнесе се далечен тътен. Бурята идваше откъм Суматра. На запад хоризонтът бе станал съвсем черен. Сърцето на Франсин се сви. „Лотосов цвят“ бе съвсем жалка черупка. Независимо от впечатляващия нов американски двигател, мачтата на корабчето изглеждаше съвсем крехка. Самият Лай не изглеждаше паникьосан. Обаче мисълта, че може да й се наложи да се присвива в мрака на бурята, съвсем не я успокои.