След като всички люкове бяха затворени, зачакаха идването на бурята. Морската повърхност продължаваше да е гладка като стъкло, обаче цветът й бързо потъмняваше. Отново се чуха гръмотевици, този път по-отблизо. Клайв седна до Франсин. От челото му се стичаше пот.
— Дали не е по-добре аз да държа Рут? — попита той. Тя му подаде детето.
— Горещо ми е, Клайв — изстена Рут.
— Скоро ще стане хладно, пиленце-шиленце — отвърна й нежно Клайв и я погали. — Винаги е така. След като бурята отмине, времето веднага ще стане отново хладно и свежо.
— Голям задух е — каза Франсин. — Скоро ли ще бъдем в безопасност?
Клайв кимна утвърдително.
— Преживявал съм бури в пролива. И на най-жалките джонки не им се случи нищо.
— Много ме успокои — отвърна сухо тя.
Разнесе се още една гръмотевица и платната потрепнаха.
— Време е да слизаме в трюма — каза Клайв. Звукът на гръмотевицата обаче не изчезна, а премина в бръмчене. Франсин внезапно осъзна, че това не е гръмотевица, а нещо друго. Бе бръмченето на приближаващи се самолети. Заоглежда притъмняващото небе и усети познатия метален вкус на страха в устата си. Най-сетне видя това, което очакваше: добре познат й кръстовиден силует в небето.
— Нищо чудно да е британски или холандски — каза Клайв на Лай, който бе вперил поглед в същата посока.
— Не е британски — извика Лай. — Това е японски хидроплан. Слизайте в трюма!
Клайв подаде Рут на Франсин и слязоха долу. Старата китайка гледаше уплашено.
— Струва ми се, че ни забеляза — каза тихо Клайв.
— Може и да не е — отвърна Франсин. Думите й обаче изразяваха по-скоро надежда, отколкото убеждение. Седна до Клайв и двамата прегърнаха Рут. Японският самолет прелетя над главите им и сянката му премина над палубата. Чуха как отново набира височина и звукът на двигателите му отслабва. За миг Франсин реши, че е станало чудо и самолетът ще си замине. След това чу как отново се приближава.
Джонката силно се заклати и разтрогна прегръдката им. Франсин падна и се удари върху нещо остро. Картечен откос надупчи старата дървесина. Около тях се разхвърчаха трески. Джонката потрепери. Ревът на хидроплана отново се разнесе над главите им.
Франсин успя да се надигне на лакти и погледна Рут. Навсякъде имаше кръв, но когато Франсин започна трескаво да търси рани по тялото на детето, не откри нищо. Повечето кръв вероятно бе изтекла от рани по собственото й тяло, макар и да не усещаше никаква болка. Клайв, захвърлен върху олтара на Тин Хау, лежеше неподвижно. Няколко варела с вода се бяха откъснали от местата, за които бяха закрепени, и се търкаляха в трюма. В корабчето нахлуваше морска вода. „Лотосов цвят“ започна силно да се мята. Франсин осъзна, че двигателят е спрял. Туптящото сърце на самото им съществуване бе неподвижно.
Лелята на Лай бе мъртва и лежеше по очи във водата, която вече стигаше до глезените. Франсин си помисли, че може да се удави като плъх. Обхвана я паника. Тя грабна Рут и отиде при Клайв.
— Ставай! — изкрещя му. — Ставай, че ще се удавим! Той бавно успя да се изправи. Както и Франсин, и той бе наранен на множество места от разлетели се трески и бе целият окървавен. Като се подкрепяха един друг, се затътриха към палубата.
— Как е Рут? — попита той.
— Нищо й няма.
Рут бе само замаяна, както по време на бомбардировките на Сингапур.
Предпазливо се качиха горе. Бръмченето на хидроплана все още се чуваше, но вече далече. Изглежда, самолетът кръжеше поне на половин километър над джонката.
— Чуди се дали си заслужава да атакува още веднъж — каза Франсин с неестествено спокоен глас.
— Сигурно няма да си направи труда. Ще иска да се прибере в базата си преди да връхлети бурята. Смята, че така или иначе ще потънем.
— А ще потънем ли?
— Не знам.
— Нямаме лодка. Нито сал.
Бръмченето на японския самолет започна да затихва. Отдалечаваше се от тях на запад. Набираше височина, за да избегне черните буреносни облаци.
— Отива си! — каза Франсин. Клайв кимна и каза:
— Трябва да открием Лай.
Без да откъсват очи от отдалечаващия се самолет, започнаха да оглеждат палубата. Бе напълно опустошена. Платното бе паднало и приличаше на голям смачкан акордеон. Палубата бе покрита с парчета дърво и въжета. Щурвалът, където бе стоял Лай, също бе поразен. Клайв започна да разчиства кабинката от разчупените дъски. Откри много кръв, но никаква следа от Лай.