Брегът представляваше малка дъга, образувана наполовина от кал, наполовина от пясък. Покритите със сол кожести листа на мангровите храсталаци блестяха на следобедната светлина. Зад скалите в отсрещния край на залива се виждаха листата на перести палми.
— Близо сме до река. Или най-малкото поток — каза Франсин.
Клайв отмести поглед от паранга, който точеше върху един камък, и попита:
— Откъде знаеш?
— Познавам този вид местности — отвърна тя. — Остани при Рут.
Взе един малък нож и тръгна по брега към скалите. Слънцето веднага затопли гърба й. Усещането за твърда земя под краката й й се стори странно. Реши, че това е може би сън и че скоро ще се върне към реалността: бушуващо море и ревящ вятър. Видя обаче черния корпус на „Лотосов цвят“ и разбра, че не сънува. Където и да ги бе отвело тяхното пътешествие, то вече бе свършило. Поне засега. Цялото тяло я болеше, особено краката. Солената вода ги бе разранила, най-вече при ставите, така че тя вървеше бавно и предпазливо. Замечта се да се изкъпе в сладка вода.
За пръв път от няколко дни се огледа. Преди началото на бурята бе облечена в памучен костюм и сандали. От костюма бяха останали само кафяви парчета плат, които едва я прикриваха. Загубата на дрехите не я разтревожи. Сандалите, виж, бяха друга работа.
Рут, слава Богу, поне имаше панталонки и ризка. Клайв обаче бе зле само с набедрена превръзка. Само след броени часове тялото му щеше да бъде обгорено от слънцето и изпохапано от насекоми, ако не се покриеше с нещо.
На лявата й китка нямаше нищо. Красивият златен часовник, подарен й от Ейб в деня на раждането на Рут, бе изчезнал. Очевидно каишката му се бе разкопчала. Така и не си спомни кога и къде. Последният спомен от Ейб бе изчезнал.
Покатери се по скалите, като внимаваше да не ожули наранените си крака. Бе минало много време, откакто за последен път се бе катерила босонога по скали. От носенето на обувки стъпалата й се бяха изнежили. Зад скалите имаше само кал, и никакъв пясък. Почти до самия бряг се извисяваха няколко перести палми. Като внимаваше да не стъпи върху острите като ножове корени на мангровите храсталаци, тя отиде до палмите и хвърли поглед към джунглата зад тях. Както бе подозирала, откри там малко поточе. В интервала между прилива и отлива водата му бе неподвижна. В душата й се появи искрица надежда.
Перестите палми бяха разцъфтели и иззад къдравите им листа се подаваха красиви оранжеви стъбла, които провисваха в калната вода. Франсин се наведе, като внимаваше да не докосне острите като бръсначи листа, и започна да търси плаващите плодове. Усилията й бяха възнаградени. Откъсна няколко плодове с големината на ананаси и се върна при Клайв и Рут.
— Пясъчните мухи изпохапаха Рут — каза Клайв. Краката на Рут наистина бяха подути от ухапвания.
— Ще ги разтрием с кокосово мляко. Виж какво намерих. Плодове от переста палма.
— Ти си гениална!
— Клайв, зад тези скали има река. Където има прясна вода, винаги има и хора. Ако тръгнем нагоре по течението през гората, непременно ще стигнем до някое селище. Или поне до рибари.
Клайв обели един от плодовете и го подаде на Рут. Детето с удоволствие го захапа.
— Не можем да тръгнем из джунглата боси — каза Клайв. — Ще трябва да си направим някакви обувки. От лико и дървесна кора.
Франсин се порови във вързопа с вещите и извади ръчната граната.
— Виждала съм как ловят риба с динамит. Можеш да взривиш това нещо във водата.
— Добра идея — каза Клайв, взе гранатата и тръгна към брега. С небрежно движение измъкна пръстена й и я хвърли в морето. Чу се плясък, а след това се появи воден стълб. Клайв доплува до мястото на взрива и след малко се върна с три малки риби.
— Все е по-добре от нищо — каза. — Но ще трябва да ги изядем сурови.
Вечеряха с трите костеливи риби и със сладките плодове на перестата палма. Слънцето вече бе започнало да залязва и бе обагрило хоризонта в лилаво. Събраха клонки и направиха нещо като легло, разположено на най-високата част на брега. След това мълчаливо, притиснали се един до друг, проследиха с поглед как слънцето потъна в морето. След настъпването на мрака шумът на вълните стана сякаш по-силен. Гората зад гърба им започна да пее — милиони жаби, насекоми и птици подеха своя вечерен хор. През клоните на едно дърво се преметна някакво същество и Рут се изплаши.
— Това са маймуни — успокои я Клайв, Франсин си представи големи кръгли очи, гледащи ги през мрака, маймунски пръсти, стиснали клон, и оголени остри зъби. Колко ли време щяха да успеят да оцелеят, ако не срещнеха човешки същества? Единствената й утеха бе реката. Реши, че той е единствената им надежда за спасение.