— Не плачи, Ю Фа.
— А ти как се казваш? — попита я Франсин.
— Сегура — отговори тя. После взе Рут от ръцете на Франсин. — Детето ти е много болно, Ю Фа — каза, докато оглеждаше слабото телце. — От корем. Много е слаба.
— Знам — каза Франин. — Имате ли лекарства, които да я излекуват?
— Да — отвърна една от старите жени. — Трябва да я отведеш при туайбуронг.
— Кой е той?
— Лечителят. Той ще я излекува.
Жените се събраха около тях и разтревожено огледаха Рут.
— Как се казва? — попита Франсин.
— Джах — отговориха едновременно няколко от жените. — Казва се Джах.
— Лекарствата обаче не са достатъчни — каза Сегура. — За да се излекува, детето ще се нуждае от много почивка и от много хубава храна.
Останалите жени хорово потвърдиха това. Старата жена потупа Франсин по рамото.
— Трябва да я оставиш при нас, Ю Фа, иначе ще умре. Ние ще се грижим за детето, докато се върнеш.
— Докато се върна ли? — попита Франсин глуповато.
— Не можеш да останеш тук — каза Сегура. — А и не можеш да вземеш детето със себе си, защото ще умре.
Тътуването ти ще бъде дълго и трудно. Малката няма да издържи.
Франсин сграбчи детето от ръцете на жената и ужасено го притисна към себе си. Жените зацъкаха с езици в знак на симпатия.
— Казвам ти самата истина, Ю Фа — каза Сегура. На лицето й бе изписано съчувствие. — Японците могат да се върнат всеки момент. Ако ви открият тук с господина, ще избият и вас, и цялото село. Всички ще загинем.
— Нендак ще ви отведе заедно с господина — каза старата жена. — Той знае скришна пътека през гората до едно място, където холандците построиха училище. Там ще откриете наши приятели с лодка. После ще отпътувате за Австралия.
— Това пътуване обаче ще продължи много седмици — каза Сегура. — Ще трябва дълго да вървите пеша, много да гладувате и много да страдате. Да преспивате в гората и да плувате. Ако тръгне с вас, малката ще умре. Трябва да я оставиш тук. Ще я укрием от японците. Когато те се махнат от Саравак, ще дойдеш да си я прибереш.
Франсин бе прекалено изненадана, за да отговори. Продължи да притиска Рут и с поглед потърси Клайв.
Междувременно се бяха събудили и мъжете. Като се протягаха и прозяваха, слязоха по дървената стълба. Зад тях вървеше Клайв. Както и останалите мъже, и той бе облечен в местни дрехи. Някой му бе дал тъкана набедрена превръзка.
— Клайв, казват, че не бива да оставаме тук. Че трябва да се махаме. И че трябва да оставя Рут при тях!
Той я прегърна и тя започна да му разказва чутото от жените. Тъмните му очи се изпълниха с тъга.
— Те са прави, Франсин. Не исках аз да ти го кажа, но това е очевидно. Рут не може да издържи такова пътуване.
— Не мога да оставя Рут, Клайв — каза Франсин.
— Само я погледни, мила — каза нежно Клайв. Отслабналата Рут бе изпаднала в такава апатия, че не разбираше какво говори майка й. Бе лека като перце. — Нуждае се от почивка и от силна храна. Нуждае се от грижи. Ние пък трябва да се махнем оттук. Не можем да я вземем с нас.
— Не мога да направя това — каза Франсин и поклати глава. — Не искай от мен такова нещо, Клайв, не ми е по силите.
— Те могат да скрият Рут, обаче не могат да скрият нас, Франсин. Ако останем тук, японците скоро ще научат за това и ще се появят. И ще убият Рут, мила. Ще убият и теб, и мен. Ще убият всички хора от това племе. Франсин погледна мъжете от селището. За разлика от жените, които се бяха измили грижливо, мъжете просто наскачаха във водата като видри. Пляскаха и крещяха шумно.
— Нямаме избор — продължи Клайв. — Обичам Рут и й желая най-доброто. Така ще оцелее. Ако я вземем с нас, ще загине. Ако пък останем тук, тукашните хора или ще трябва да убият и трима ни, или ще дойдат японците и ще избият цялото племе.
— Можем ли да им имаме доверие? — попита тя.
— Можем ли да им нямаме доверие? — попита той. — Длъжни сме да им доверим живота си, мила. От момента, когато тръгнем на път с Нендак, ще бъдем в неговите ръце. Оставането на Рут при жените не е нещо различно.
Франсин, със свито сърце, се отдалечи от Клайв.
Веднага след като всички се измиха, цялото племе започна да се подготвя за някакво тържество. Сегура дойде до Франсин и коленичи до нея.
— Тъжна ли си, Ю Фа?
— Не мога да оставя детето си, Сегура — каза Франсин и погледна доброжелателно разположената жена в лицето.
— Не можеш да я оставиш да умре, Ю Фа — отвърна й простичко Сегура. — Сама ще разбереш това, ако се замислиш. — Посочи й стареца, който предния ден бе измил труповете. — Това е Джах, нашият туайбуронг.