— Как можеш да говориш така след всичко, което японците направиха в Китай? — възкликна тя.
— Така или иначе, не мога да замина с теб и толкоз — отсече той. — Имам задължения към собствениците.
— Говориш за дебелите бизнесмени, които си седят в Манчестър? — попита тя. Не вярваше на ушите си.
— Ти да не си станала член на Гуоминдана? — каза той. — Говориш като печена комунистка.
Лицето на малката Рут се сбърчи тревожно.
— Татко, не се карай на мама!
— Поне ти не ме нападай, миличка — отвърна Ейб. — Не се карам на мама. Само се опитвам да й обясня нещо.
— Няма да тръгнем без теб — тихо каза Франсин. Ейб я щипна по бузата.
— Не бъди глупава, мила. Няма нищо опасно. Просто искам ти и Рут да не се паникьосвате. Там ще се чувствувате по-добре. Ще се върнете тук веднага щом обстановката се нормализира.
— А ако не се нормализира?
Ейб, вперил поглед в Рут, се позабави с отговора.
— В такъв случай ще дойда при вас в Сингапур. Не вярвам обаче да се стигне до това.
— Ами ако се стигне и вече е късно? Ейб, трябва да заминем всички заедно. И тримата!
— Не бъди глупава — повтори той раздразнено.
— Нужен си ни, Ейб.
— Нужен съм и на мината — отвърна той. — И на нейните собственици.
— Не сме ли ти по-скъпи от мината и собствениците? Той я погледна.
— Има една песен. „Обичам те много, мила, но още повече обичам честта си!“ Знаеш ли я?
— В една мина няма никаква чест, Ейб. Не бъди глупак!
Ейб застина. Не бе свикнал да му говори с такъв тон. Франсин бе започнала работа в мината на седемнадесет години като чиновничка. Ейб бе омаян от красотата й, така че не й се наложи да работи дълго. Наложи му се обаче да заплати скъпа цена заради увлечението си по евразийска жена. Много от приятелите и колегите му възприеха постъпката му като непростима обида. Бе се оженил за жена, която по тяхната терминология се окачествяваше като „мелез“, и заради това започнаха да странят от него. И двамата се оказаха принудени да понасят тяхното пренебрежение, подигравки, че и по-лоши неща. Всички казваха, че този брак е сложил край на кариерата му.
— Ако се стигне до най-лошото, ще трябва да повредя машините, за да не могат японците да използуват мината за собствените си военни цели. Знаеш, че калаят е стратегически метал, и…
Тя сърдитото прекъсна.
— Знам какво представлява калаят, Ейб. А не можеш да повредиш машините така, че японците да не могат да ги поправят.
— С твое извинение, запознат съм по-добре с този въпрос от теб — отвърна той хладно. — Ще заминеш за Сингапур, Франсин. Ако се наложи, ще те последвам.
— Ако се наложи!? Значи, с Рут сме по-малко важни от мината!
Погледът му бе леден.
— В тази обстановка, да.
Франсин бе облечена със син „монсам“ с висока яка и стегнат при бедрата. Внезапно й се стори, че дрехата я задушава.
— Ще се преоблека за вечеря — каза тя, бързо отиде в стаята си, облече пола и блуза и смени малките си черни пантофки с кожени обувки с висок ток.
Според семейното й възпитание една съпруга никога не трябваше да противоречи открито на съпруга си. Тя обаче чудесно знаеше, че в случая Ейб допуска ужасна грешка.
Когато се върна, Ейб лежеше на пода и си играеше с Рут.
— И тогава малкото прасенце се прибрало у дома…
— Татко, спри да ме гъделичкаш! — пищеше от удоволствие Рут.
Франсин цялата трепереше. Гласът й също.
— Насочили са ги не накъдето трябва — каза тя.
— Кое?
— Оръдията на Сингапур. Насочени са към морето, Ейб. А пък японците настъпват от север. По суша.
Той я погледна и се замисли. По погледа му тя разбра, че не е съгласен с нея.
— Японците вече изчерпаха силите си в Китай — каза Ейб. — Не разполагат със сили и средства за масирано нашествие в Малая. Просто проверяват дали номерът ще мине. Скоро ще се изтощят и обстановката ще се нормализира. Не са в състояние да завземат Сингапур. Това е невъзможно.
— Но ти каза, че войските им нахлуват в страната — каза тя, като повиши глас.
— По-тихо, за Бога! — Той кимна към кухнята, където беше прислугата.
— Те знаят какво става. Да не мислиш, че е голяма тайна?
— Никога не си се държала така — каза сухо той. — Никак не ми харесваш. Какво става с теб, по дяволите?
— Искам да сме заедно.
— Мохамед ще те закара с форда — каза той. — Ще отседнеш в „Рафълс“. Ти обичаш този хотел. Нали си спомняш медения ни месец?
— Няма да тръгна без теб!
— Не се безпокой от това, че ще бъдеш сама — продължи той, без да обръща внимание на думите й. — Ако възникнат някакви проблеми, обади ми се. Разбрахме ли се?