— Успокой се, Сакура, всичко е наред — каза той. Изтръпналите й пръсти изпуснаха сака, тя се отпусна в ръцете му, пълните й устни се отвориха, очите й се подбелиха. Разтревоженият Мънро пусна едната й ръка, за да я задържи през кръста.
Мускулите й внезапно се стегнаха и той разбра, че е допуснал грешка. Ръката й се стрелна към лицето му и той за милисекунда видя нож с широко острие в ръката й. Остър като бръснач, той изсвистя пред очите му.
— За Бога, не се впрягай! — извика Клей и посегна да я улови отново, но тя се извъртя и го изрита. Ритникът й бе като на каратист — цялата тежест на тялото й бе събрана в петата.
Ударът попадна точно в мястото, където го бе наранил шрапнелът. Въздухът изскочи от устата му и светът почерня. Болката бе неописуема. Той падна на гръб на мокрия тротоар и удари главата си. Разбра, че вече е изчезнала, така че не си направи труда да се изправя бързо.
Как бе разбрала къде да го ритне? Клей нямаше и най-малкото съмнение, че докато бе в обятията му, жената бе усетила слабото му място и умишлено го бе ритнала именно там. Що за интуиция имаше?
Със суха кашлица успя да застане на четири крака. Междувременно Франсин дотича и му помогна да се изправи.
— Къде е? — попита тя задъхано.
— Избяга.
— Клей, много съжалявам. Трябваше да те послушам.
— Права сте, трябваше да ме послушате — отвърна той сърдито.
Групата им бе унила. Някъде под дъжда, гологлава и без горна дреха, младата жена бягаше от тях. Франсин не вярваше, че ще я види отново. Поне не в този живот. Клей Мънро основателно й бе казал, че тя се е намесила в плановете му и е виновна за настъпилата катастрофа.
Седяха във вонящата стая на Георги и слушаха как дъждът тропа по прозорците. Художникът си бе поискал петстотинте долара — заяви, че бил изпълнил всичко, което се искало от него. Франсин инстинктивно понечи да откаже, но искаше да научи колкото се може повече неща за тази жена, така че помощта на художника й бе необходима.
Клей Мънро дишаше тежко и притискаше с ръка гърдите си. Правеше се на герой. Отказа лекарска помощ с думите, че след малко щял да се съвземе.
Сесилия Тан, седнала до мивката, периодично квасеше кърпата, която притискаше до бузата си. Дебелото й палто я бе спасило от други изгаряния и макар раната от изгаряне на бузата й да бе болезнена, не бе сериозна.
Това, което бе станало, беше плашещо. Бащата на Франсин бе ходил на лов за тигри в Малая преди войната и тя си спомни неговите разкази. Обграденият отвсякъде звяр, притиснат от стесняващ се кръг ловци, си пробивал път през него, като оставял зад себе си кръв и опустошения. Сега Франсин се сети за тези истории.
Никой от тримата не се опита да преследва Сакура. Само Мънро имаше шанс да направи това, а се бе оказал съборен и замаян в уличката.
Искаше им се да знаят защо тази жена продължава да бяга, защо е готова да разговаря, но само при собствените си условия. Франсин вече си даваше сметка, че е допуснала ужасна грешка, като не послуша съвета на Сесилия Тан. Бе подценила Сакура Уеда по сто различни начина.
— Опишете ми татуировките — каза тя на Георги. — Нарисувайте ги, ако можете.
Албанецът взе скицник и нарисува контурите на женско тяло.
— Ето тук, на ръцете, са татуирани гривни. А тук, на бедрата, пламтящи звезди. Направени са с черно мастило.
След това нарисува грижливо татуировките.
— Попитахте ли я откъде ги има?
— Попитах я дали ги има от Виентян и тя отговори, че не. Това бе всичко.
— Виентян?
— Каза, че била родена там. Франсин се намръщи.
— Родена там? Така ли каза? Сигурен ли сте?
— Всъщност каза, че е живяла там. — Бе се съсредоточил върху рисунката си и оцветяваше окосмения триъгълник между бедрата. — Каза, че е дете на праха.
— Дете на праха? Какво означава това? — попита Сесилия.
Георги се усмихна и се видяха грозните му зъби.
— Не знаете ли?
— Това е френски израз — каза Клей Мънро. — Във Виетнам много се използува. Така наричат децата, родени от бял баща и местна проститутка.
Франсин отново се зае с албанеца.
— Обаче ви е казала, че татуировките не са от Лаос, така ли?
— Каза, че ги има от дете.
— Не ви ли обясни откъде?
— Вече ви казах. Не.
— Какво правеше, докато живееше при вас?
— Всеки ден излизаше. Не я питах какво прави. Не й обръщах внимание. Един ден обаче изгуби чантичката си и всичките си пари. Искаше да си изплаща наема чрез домакинска работа. Предложих й вместо това да ми позира. Има интересно тяло.
— Спа ли с вас? — попита Франсин.