Бата бе изключил двигателя и бе вдигнал витлото над водата. Реката бе широка, но плитка, и трябваше да се пазят от подводните скали. Заедно с Клайв от половин час гребяха срещу бавното течение. Франсин, седнала в задната част на тясната лодка, оглеждаше бреговете.
Най-сетне видя нещо и го посочи.
— Вижте там!
Двамата мъже спряха да гребат. На брега четири деца се бяха заловили за увисналите лиани и оглеждаха пришълците с ококорени очи.
Бата ги поздрави с вдигане на греблото и ги попита нещо. Едно от децата му отвърна с пискливо гласче и посочи нагоре по течението. След това и четирите деца с кикот изчезнаха в джунглата.
— Каза, че селото е зад следващия завой — преведе Бата.
Франсин кимна уморено. Клайв отново почна да гребе. Откакто напуснаха Кучин, почти не разговаряха. От шест дни дъждът не спираше и това бе май единственият звук, който се чуваше.
Пътешествието им бе отнело толкова много време, защото бързеите на придошлата река бяха станали твърде опасни. Веднъж им се наложи да пренасят лодката през джунглите и Бата отказа да я пусне пак във водата, преди да умилостиви речните демони. Изгубиха цели два дни, които той посвети на песни и жертвоприношения. Франсин бе облечена в саронг, завързан над гърдите й. Нежните й ръце и рамене бяха голи и мокри от дъжда. Какво ли щяха да кажат, ако можеха да я видят сега, хонконгските банкери, които бяха останали така силно впечатлени от нейното дръзновение, от широкия й поглед върху нещата и от нейната изисканост, да я видят полугола в лодка, движеща се във вътрешността на Борнео? Бе започнала да възприема самата себе си като друг човек, Несекващият дъжд сякаш постепенно отмиваше цялата й личност, всичко, което бе постигнала, и я превръщаше в обикновена кал. Това й бе противно. Полагаше сили да изтърпи всичко, да не изгуби това, което бе постигнала с такива огромни усилия.
Отминаха завоя на реката и селцето внезапно изникна пред очите им. Бе малко. Децата, които бяха видели, вече тичаха по брега и уведомяваха цялото село, че са дошли чужденци. От къщите излязоха няколко души и загледаха с удивление пришълците.
Спряха до брега. Румах Булан наистина бе отдалечено и добре скрито място. Не бе трудно да се разбере защо новините от това селище трябваше да пътуват години, преди да ги научи външният свят.
Посрещна ги група каянци. Мъжете им помогнаха да издърпат лодката на брега и заговориха на Бата на своя език. Франсин и Клайв изчакаха мълчаливо, докато лодкарят почерпи селяните с тютюн. След десетина минути Бата се обърна към тях и каза:
— Тук е.
— Анах ли?
— Да, тя живее тук. — След това посочи един от мъжете. — Този човек се казва Исмаел и е неин девер.
Исмаел, съвсем гол, ако се изключеше червената му набедрена превръзка, се усмихна срамежливо.
— Анах е с бебето си — каза им на малайски. — Ще й кажа, че сте дошли.
Франсин усети как стомахът й се присви и погледна Клайв.
Клайв подари на Исмаел пакет тютюн и каза:
— Тази Анах, която търсим, е от племето ибо. По време на японската война е живяла в селото на Нендак.
Исмаел, очарован от подаръка, кимна и потвърди:
— Да, Анах бе от племето на Нендак преди да дойде при нас. Още носи белега от японците, получен в Румах Нендак.
Устата на Франсин внезапно пресъхна. Значи всичко, което бе чула, не бе грешка или слух. Значи сега щяха да се срещнат с една от жените, оцелели от клането. С една от малцината свидетелки, които биха могли да кажат нещо за съдбата на Рут. Бяха изминали години от последния път, когато бяха срещнали човек, оцелял от убийствата. Инстинктивно стисна ръката на Клайв.
— Да отидем при нея!
— Почакай! Нека първо я предупредят. Освен това учтивостта изисква първо да навестим старейшината на селото.
Тя се опита да укроти туптенето на сърцето си.
— Прав си, Клайв. Нека обаче да побързаме. Много те моля.
Бе късен следобед и все още продължаваше да вали, когато ги заведоха в „билика“ при жената и бебето й. Преди това им се наложи да прекарат известно време в компанията на старейшината Булан, седнали на верандата с кратунки оризова бира, докато селяните с любопитство ги наблюдаваха. Франсин успя да изтърпи това. Тези хора не знаеха какво означава бързането. Можеше да изминат месеци преди в това отдалечено селце отново да се появи външен човек. През последните няколко дни бяха минали покрай други села, където имаше следи от „цивилизация“ — хора с часовници и други дрънкулки, момчета с прически като на Елвис Пресли и момичета със сутиени. Тук обаче нямаше признаци на контакти с външния свят. Тези хора възприеха нея и Клайв като подарък, като нещо, на което трябва да се порадват.