Франсин го прекъсна.
— Не мога да чакам цяла седмица. Не е ли достатъчно добре, за да си поговорим още тази сутрин?
Парсънс впери поглед в блестящите й зелени очи. Бе лекар с много добра репутация и бе свикнал пациентите му и близките им да се отнасят с уважение към него.
— Температурата започна да спада още вчера. Това обаче е болест, занемарена от години. Тя се нуждае от продължителна почивка.
— В момента будна ли е?
— Да, госпожо Лорънс. Бих желал обаче преди това да ви обясня състоянието й.
— Докторе, не искам да изглеждам невъзпитана, но това не може ли да стане след като приключа разговора си с нея?
Парсънс въздъхна и капитулира. Погледна часовника си.
— Добре. Можете да поговорите с нея петнадесетина минути. След това ще пратя някоя сестра да сложи край на разговора. Задължително трябва да си сложите хирургическа маска. Освен това не бива да я докосвате.
Франсин кимна с разбиране.
— Благодаря. Нямам намерение да я докосвам. А сега, ако обичате, отведете ме при нея.
Носът и устата на Франсин бяха закрити от хирургическа маска. Тя последва санитаря, който я поведе към инфекциозното отделение в дъното на коридора. Входът към него бе защитен от двойна врата.
Бе напрегната. Сакура Уеда си бе поиграла безсърдечно с нея. Сега Сакура нямаше къде да избяга, а Франсин се нуждаеше от отговори.
Санитарят отвори вратата и Франсин влезе.
Сакура бе седнала в леглото, а медицинска сестра с маска на лицето измерваше кръвното й налягане. Ръката на младата жена. бе стегната непосредствено над черната татуировка. Франсин отмести поглед от татуировката към очите на болната. Приличаха на очите на пленено диво животно. Франсин не я поздрави. Сакура — също.
— Нямаш право да постъпваш така с мен — каза гневно Сакура.
— Как постъпвам с теб?
— Откри ме, залови ме, а сега ме държиш в плен.
— И сега си пленница, така ли? — каза Франсин и се сети колко й струва това болнично лечение всеки ден.
— Натъпкаха ме с лекарства. Инжектираха ми какво ли не. Дори поискаха да ми отрежат косата. Нямаш право да постъпваш така.
Франсин за пръв път чуваше гласа на Сакура. Вслуша се в него внимателно, за да определи лекия акцент в говора, който вследствие на страха или на гнева бе станал груб.
— Просто се опитват да ти спасят живота.
— От години страдам от тази болест и съм по-силна от нея.
— Не си по-силна от нея — каза със злост Франсин. — Тази болест ще те убие. Искам обаче да чуя от теб някои неща преди това да стане. Точно заради това ще ти удължа живота. Поне докато ми разкажеш това, което искам да узная.
На измъченото лице на Сакура се появи напрегнатост.
— Какво право имаш да ме разпитваш? Пусни ме да си вървя.
— Разкажи ми истината и те уверявам, че веднага след това ще имаш свободата да си тръгнеш и да умреш в първата канавка.
Целта й бе думите й да прозвучат жестоко, и я постигна. Медицинската сестра, която измерваше кръвното на Сакура, потрепери, освободи ръката й и прибра уреда.
— След малко ще дойда пак да ви измеря кръвното — каза и излезе от стаята. Пролича си, че излиза с облекчение.
След като вратата се затвори Франсин извади от чантата си малък диктофон, постави го на масичката до леглото на Сакура и го включи на запис. После развърза връзките на хирургическата маска.
Сакура я погледна.
— Какво правиш?
— Според мен не се нуждаем от маски.
— Искаш да ме уязвиш ли? Маската предпазва теб, не мен.
— Не ми се вярва да успееш да ме заразиш. Издържам на всякакви зарази. Нека не си губим времето. В състояние ли си да говориш?
— Чувствувам се чудесно — отговори Сакура, макар че напрегнатото й лице издаваше противното. — Какво искаш да узнаеш?
— Кажи ми коя си.
— Аз съм Сакура Уеда. А ти коя си?
— Чудесно знаеш коя съм. От дълго време си ме наблюдавала, нали? Откога?
Сакура за миг впери поглед в нея. Франсин дори не примигна от този поглед. Цветът на кожата на младата жена бе почти толкова бял, колкото този на пижамата и на чаршафите. Франсин бе облечена в черен костюм. „Като две царици на шахматна дъска сме — помисли си тя. — Готови сме да се борим и да убиваме.“
— Наблюдавам те от пет години — каза Сакура. Франсин изпита горчивото чувство, че е победила.
— Значи признаваш, че си измамница!
— Ще призная всичко, което ще ти достави удоволствие.
Франсин се ядоса от тази подигравка.
— Кои са твоите съучастници?