— С какво се занимаваше в Хонконг? — попита Мънро.
— Работех. — Какво?
— Бях служителка в корабна агенция.
— Не си ли работила и в едно казино в Макао? Не обичаш ли да пътуваш?
— Работила съм в Токио, Сингапур, Макао, Банкок, Сайгон и Виентян. Дори не си спомням всички места, където съм била, и всички неща, с които съм се занимавала.
— Разбирам — изръмжа Мънро. — Има си хас да си спомняш. Я ми кажи по-добре как успя да те открие този японски офицер, след като тези горски жители така умело са се криели.
— Той не беше като другите японски офицери. Повечето японци се бояха да навлизат в джунглата. Страхуваха се от ловците на глави. Уеда изпитваше удоволствие от изследването на джунглата. Обичаше да влиза сам навътре в нея. Живееше като пенанците. Бе разузнавач. Именно така успя да ме открие.
— И ти просто го последва, така ли? Сакура погледна Мънро в очите.
— Бях се научила да следвам всеки, който поиска да ме отведе. Най-важното бе да оцелея. Японският офицер имаше пушка и меч. Проявяваше доброта само към децата, не към възрастните. Ако Ману и Вай му бяха оказали съпротива, щеше да ги убие.
— Казваш, че Уеда спасил много деца — вметна Франсин. — Ти запозна ли се с някои от тях?
— Да.
— В Борнео ли?
— Да. Саравак бе пълен с безпризорни деца. Много от тях успяха да оцелеят.
— Уеда ли се грижеше за тях?
— Да. Живееше в къща, пълна със слуги и с плодни дръвчета. Можехме да ядем колкото си искаме от плодовете им. За нас се грижеха. Хранеха ни и ни обличаха. Уеда ни викаше всеки ден. Даваше ни да решаваме гатанки.
— Гатанки?
— Да. Тестове, които той съставяше. Смяташе, че интелигентността може да се измери с помощта на тестове.
— Значи е обичал децата, така ли? — попита Мънро. — Да.
— А към теб е показал особена симпатия, така ли? — продължи Мънро. Очите му не преставаха да я наблюдават. Приличаха на две луни над джунглите, жълти и смущаващи.
— Така ми се стори.
— Ти да не би да си била едно от най-умните деца?
— Да.
— Може би най-умното?
— Поне той така каза. — Сакура не поясни, че бе успяла да оцелее именно благодарение на добрите чувства на Томоюки Уеда към нея.
— Там имаше ли други евразийски деца? — попита Франсин.
— Две, ако не се лъжа.
— На твоята възраст ли бяха?
— Не, не бяха на моята възраст.
Франсин не сваляше изпитателния си поглед от Сакура.
— Сигурна ли си?
— Съвсем сигурна.
— Не срещна ли малко момиченце на име Рут Лорънс? Малко момиченце, с което да си разговаряла? Малко момиченце, което да ти е разказало нещо за майка си и баща си?
— Не — отвърна Сакура, вече напрегната.
— Малко момиченце, което да е умряло пред очите ти? — продължи Франсин. — За което си се сетила после, когато са ти потрябвали пари?
— Нямаше подобно нещо — отвърна възмутено Сакура. — Трябва да си много проста, за да допускаш подобни неща!
— Сакура, не се съмнявам, че си много умна — каза сурово Франсин. — Ти пък не се съмнявай, че мога да разкрия всяка твоя лъжа. И че ще те накарам да платиш за всяка една от тях. Напрегнатостта на Сакура внезапно премина в разгорещеност.
— Какво? Ще ме накараш да платя? — Очите й, разгорещени от треската, запламтяха като въглени. — Нима си въобразяваш, че можеш да ми сториш зло, което вече да не съм изпитала? Нима смяташ, че ти е по силите да ми причиниш страдания, които вече не съм познала? Какъв е бил според теб досегашният ми живот? Щяла си да ме караш да плащам! Кой от нас се е разплатил с живота, Франсин? Кой според теб е редно сега да плаща?
Франсин, смутена от думите й, премина в контраатака.
— Не ми крещи. С това няма да постигнеш нищо.
— Майната ти — отвърна Сакура. — Майната ти и на теб, и на заплахите ти.
— Внимавай с приказките, момиче — изръмжа Мънро.
— За какви се мислите? За каква ме мислите? Дори и да бях най-жалката лъжкиня на света, пак нямате право да ми говорите по този начин.
Стрелките на диктофона бяха прескочили червената черта. Франсин внезапно изпита страх, че Сакура може просто да стане и да избяга.
— Успокой се. От такива приказки нищо не печелиш. Сакура обаче вече бе превъзбудена.
— Не си позволявай друг път да ме заплашваш, че ще ме караш да плащам, Франсин. — Думите й бяха прекъснати от пристъп на кашлица. Усети солен вкус в устата си. Потърси кърпа и я притисна към устните си. Задави се и върху бялата кърпа се появиха червени капчици.