Тя мълчаливо изми чиниите, премести стола си до прозореца и седна, като подпря лакти на перваза. Вече беше съвсем тъмно и навън сякаш бе късна нощ, а не съботна вечер, дори колите незнайно защо бяха малко. Усещането беше, сякаш Москва бе замряла, притихнала, уплашено чакаща нещо. Впрочем нищо чудно — при сегашната ситуация не се знаеше какво ще се случи не само утре, но и след час. С пускането на телевизора днес никой не може да бъде сигурен, че няма да чуе някаква зашеметяваща новина — например забрана на твърдата валута или покачване на курса на долара на ново невиждано ниво. Или че нещо лошо се е случило с президента. Казват, че напоследък бил сериозно болен. Ако днес бъдат обявени избори за нов президент, ще се развихри такава бъркотия, че всички изобщо ще забравят за клетата икономика. Я стига бе, каква ти криза, когато трябва да се грабне властта? А хората трябва да живеят, да разпределят някак оскъдния си бюджет, та да изкарат до заплата, трябва да вземат някакви жизненоважни решения, а как да ги вземат, когато не се знае какво ще стане след един час? Всички са се притаили, изпокрили са се в дупчиците си и чакат.
Чака и тя, Настя Каменская. Защото още не може да отгатне къде ще срещне смъртта.
Първата жертва
Чума бе! Същинска чума, а не човек. И какво иска от мен? Хайде, добре, благодарско, че даде пари. Аз нищо, че пия, все пак не съм пропаднала алкохоличка, мозъкът ми още не се е спиртосал напълно, така че разбирам — даде ми ги не за да ги отработя, просто ми ги подари тези пари. Много пари! Ама то това работа ли беше? Да намеря някой хлапак и да му пробутам сто гущера заедно с картона. Аз бих вършила такава работа по хиляда пъти на ден просто срещу чашка, а той ми тръсна толкова, че страх да те побие! Нали ви казвам — чума.
Хем да бяха само доларите. Хората имат какви ли не приумици. Когато работех по железниците, имахме там един, и той беше чумав. В смисъл, припадничав. Като го друсне припадъкът, с всичките си пари водка купуваше и раздаваше ей така. На, Михална, викаше, пийни си за мое здраве. И ми даваше цяла бутилка. И не само на мен. Колкото бутилки купеше, на толкова хора ги раздаваше, за себе си нищо не оставяше. Той не пиеше, представяте ли си? Изобщо нито капчица не кусваше бе, а на нас купуваше. Ей такива хора има по света…
Тоя обаче, днешният, чумавият, май беше съвсем откачен. Намерих аз хлапе, пратих го със „задачата“, върнах се и викам: така и така значи, изпълних поръчението ти, драги. А той ме хвана под ръчица, гаче съм някоя дама, и по малките улички ме помъкна право към „Стари Арбат“. Имам нещо да ти казвам, Михална, вика. Достави ми, кай, една нечакана радост, че съм нещастен и от мъка убит. Вечеряй с мене днес. Само че аз съм човек приличен, не съм научен да се мъкна по входове, безистени и гари, аз благоволявам да ям изключително хубава храна и в добри условия. Така че ти, Михална, бърже тръгвай да се изкъпеш. Или си бездомна? Чак се обидих, ей. Как ще съм аз бездомна? Не съм скитница, не, имам си гарсониера. И в нея живея. И с баня с топла вода разполагам. Вярно, сапунът често ми е проблем…
Той гаче ми прочете мислите, позасмя се ей тъй и вика: „Не се сърди, Михална, аз просто така попитах, на майтап. Ето ти пари, купи си приличен сапун и се изкъпи както трябва, кожата ти да скърца. Като се изкъпеш — пак ела тук, а аз ще ти купя дрехи, щото с твоите гиздила не можеш да седнеш на масата — хапка няма да преглътна, може и да ми призлее“. Аз пак аха-аха да се обидя. К’во пък не му харесват дрехите ми? Лично аз вече пета година си ходя с тях, без да ги събличам — и нищо. Но после се сетих, че не му е времето да се правя на горда, щото може да се откаже от вечерята. Нека ми купи нови дрехи, ще ги сложа днеска само, пък утре ще ги шитна на битака, ще имам за пиячка. Леле, що приказвам така? Нали сега имам цяла купчина пари, за цяла година не мога ги изпи, още повече че не съм някаква пияница, не съм пропаднала алкохоличка, а само така, пийвам си за душата и да си повдигам духа.
Е, някой може да ме смята за глупачка, ама акъла си не съм изгубила. Ти, викам, драги, вземи, че веднага ми купи дрешки, ще си ги занеса вкъщи, там ще се изкъпя и ще се издокарам във всичко ново. Щото как да слагам на чистото си тяло тия вехтории. То няма и къде да се преоблека тук, освен в платения клозет, но там е мръсно. Рекох му така, пък наум си мисля: какъвто си чалнат, вяра не ти хващам. Ще се повлека към къщи да се къпя като някоя послушна овца, а като се върна, и помен може да няма от тебе. За какво тогава, питам, ще съм се трепала, хабила вода и краката си, докато се мотая нагоре-надолу? А, не, давай парите, похарчи ги за новите ми дрешки, щом толкова искаш, пък аз ще си ида с тях. И ако ми изфирясаш, поне те ще ми останат. Дето се вика, глупачка, глупачка, ама съм умна. Не можеш ме метна ти мен, не можеш ме избудалка.