Следователно, за да напусна живота правилно, трябваше да спазя три условия.
Първото: трябваше да усвоя науката на „осъзнатата смърт“ според Гулд, така че да съумея да се удържа в съзнание в течение на целия процес — смърт — преход — възраждане. Ако човек следва това учение, под възраждане трябва да се разбира възникване на съзнанието отново на по-високо ниво на съществуването. По време на „прехода“ интелектът е подложен на разлагане и е необходимо да имаш дълбока подготовка, за да не се окажеш зашеметен и несъзнателно пренесен в новото си раждане. Гулд е смятал, че именно различията в нивото на подготовка обясняват защо едни хора, изпадали в състояние на клинична смърт, са способни да изживеят някакъв опит и после да разкажат за него, а други — не. Аз намерих трудовете на Гулд на английски и немски и най-внимателно ги изучих, като грижливо и педантично изследвах предлаганите от него методики за такава подготовка.
Второто: за да мога да запазя яснотата на ума си в критичния момент, смъртта не бива да бъде неочаквана. Аз трябва точно да знам часа на срещата си с нея.
И третото: трябва да избегна скръбта на приятели и близки, събрали се около смъртния ми одър. Или около ковчега ми.
Като изведох за себе си тези три условия, аз започнах да съставям план, който да ми позволи да ги спазя. Най-сетне планът беше готов. Оставаше само да подбера изпълнителите в този спектакъл и да чакам подходящия момент.
Каменская
Чак до сутринта Настя и Алексей старателно се преструваха, че спят, като гледаха да се въртят по-малко, за да не събудят другия. Към шест сутринта Чистяков все пак заспа. Когато чу равномерното му дишане, Настя внимателно се измъкна изпод одеялото, извади от гардероба поредния необличан костюм и на пръсти се прокрадна до кухнята. Затвори плътно вратите на стаята и на кухнята, набързо изпи две чаши кафе, изпуши три цигари, облече се, гримира се и като се стараеше да не шуми в антрето, излезе.
В седем сутринта в събота улиците бяха съвсем пусти. Дъждът, който бе ръмял през целия вчерашен ден, бе спрял, облаците лека-полека се разпръсваха и градът напомняше още ненапълно разбудено дете, което е заспало в сълзи, но на сутринта е забравило за снощната си мъка и едва отворило очи, се готви да се усмихне на всички с подпухналото си от плач личице. Настя вървеше без ясна представа накъде е тръгнала, но знаеше, че трябва да стигне до метрото.
„Ето, и това никога не ми се беше случвало — мислеше си тя, бавно крачейки по улицата, — в ранна съботна утрин аз не спя в леглото си и не тичам за работа с дънки и маратонки, а бавно се разхождам с прилични дрехи и обувки с токчета. Колко хубаво се диша след дъжд, докато колите са още малко и не са успели окончателно да отровят атмосферата! Струва ми се, че от хиляда години не съм дишала такъв въздух“.
До нея спря страховит наглед черен джип.
— Красавице, да те закарам донякъде?
Настя се извърна и видя седналите в джипа трима млади мъже, приличащи на бикове.
— Благодаря, ще стигна пеш — миролюбиво се усмихна тя.
— От работа ли се прибираш? — поинтересува се човекът зад волана.
— А, не, за такава работа вече съм стара — засмя се тя. — Обратното, отивам на работа.
— Е, ти си знаеш, ама ако искаш, ще те закараме. Ние сме яки момчета, възрастта не ни пречи. Защо не ни дадеш телефончето си?
Тя отрицателно завъртя глава, отново им се усмихна и продължи пътя си. Джипът още известно време бавно се движи до нея, момчетата се опитваха да я заговорят, после шофьорът натисна два пъти клаксона за сбогом и изфуча напред. „Я виж ти — с иронична усмивка си помисли Настя, — излиза, че още мога да привличам нечие внимание, когато изглеждам прилично“.
В осем часа Настя излезе от метрото в центъра на Москва, на станция „Площад на Революцията“, и бавно тръгна да прекосява Червения площад към Големия Москворецки мост. Измина го, свърна по Кадашевската крайбрежна улица, после по Големия Каменен мост се върна на Кремълската крайбрежна и пое покрай библиотеката „Ленин“ към хотел „Национал“, после по „Тверская“ стигна до Пушкинския площад. Още десет минути — и ще се озове на „Петровка“, в сградата, където работи. Но днес тя няма да влезе там. Днес тя просто се разхожда, безсмислено и безцелно, разхожда се именно за да се разхожда, да върви нанякъде, осъзнавайки, че изглежда добре, и от време на време улавяйки заинтересовани мъжки погледи, за чието съществуване вече някак е забравила.