Точно в девет влезе в една телефонна будка и се обади на Ларцев. Гласът на Володя беше сънен — явно в почивни дни той не си правеше труда да става рано.
— Може ли да дойда? — попита Настя.
— Ъхъ — неясно смотолеви Ларцев. — Ранобудница такава… За закуска ли да те очаквам?
— Очаквай ме, ще бъда при теб след двайсет минути.
Когато й отвори, Ларцев беше още по халат, но гладко избръснат и с влажна от душа коса.
— Охо, бива си те! — ахна той, като видя Настя. — Тъкмо се бях посъвзел от смайването, че си станала толкова рано, а сега направо ме шокира с вида си. Какво ти става?
— Нали си психолог — позасмя се Настя и съблече плътния шлифер с кожена гарнитура, който също някога й бе донесла майка й и който бе висял непотърсен на закачалката почти две години. — Е, тогава си отговори сам на въпроса.
— Когато една жена рязко променя външния си вид, това означава, че тя се готви коренно да промени отношението си към живота, това всеки го знае.
— Е, значи се готвя. Къде е обещаната закуска?
— Хайде в кухнята. Днес сме на самообслужване. Надюшка замина с класа си на тридневна екскурзия по Златния пръстен14.
Тя отдавна не беше пила кафе с такава наслада. Сутрешната разходка бе пробудила у Настя здравия й апетит, а историята с момчетата от джипа все още я развеселяваше.
— Представяш ли си, Володя, още в ранни зори три млади мутри се опитаха да ме свалят — съобщи тя, докато палеше цигара.
— Разбирам ги, днес изглеждаш страхотно. Новини ли имаш, или ще работим със стария материал?
— Имаме шести труп с рибка, пари за погребение и бележка. Запознайте се, сър. — Тя му подаде бележката, която Селуянов бе донесъл предната вечер.
Ларцев внимателно прочете бележката и поклати глава.
— Всичко е ясно, Настася. Тежък случай, но бързам да те зарадвам: това не е патология. Той е абсолютно нормален. Е, странен е, това е очевидно, мисленето му е толкова своеобразно, че не може да бъде вкарано в обичайните стереотипи. Но доколкото мога да преценя, няма психично заболяване. И между другото, не е нужно ти да се готвиш за промени.
Настя вдигна глава и го погледна тревожно.
— Какво искаш да кажеш?
— Само това, което казах. Нали миналия път ми съобщи, че се готвиш да станеш седмата жертва на тоя идиот. Това ми заяви, нали?
— Вярно, казах го.
— Е, успокой се. Той не смята да те убива. И през ум не му е минавала такава глупост. Той е много по-умен, хитър и изтънчен. Какъв човек е шестата жертва?
— Младеж със синдрома на Даун.
— Възраст?
— Двайсет и шест.
— Охооо, с такава диагноза може да мине за старец на преклонна възраст — поклати глава Ларцев. — Почакай, ще ида да си взема твоите бележки, ще надничам в тях, за да не се оплета в имена и факти.
Той излезе от кухнята и след минута се върна със справката, подготвена от Настя, в ръцете.
— Ето какво имаме. Първата жертва — Надежда Старостенко, никому ненужно пропило се създание, в миналото красавица, балерина, кумир на много мъже. Втората жертва — многократно осъжданият в миналото Генадий Лукин, без определено местожителство и без каквито и да било средства за съществуване, болен, самотен и също никому ненужен. Третата жертва — Валентин Казарян, фалирало бивше ченге, полакомило се за феерични доходи, а получило среден пръст и шамар по физиономията, нещастник, живеещ с оскъдната заплата на пазач и също никому ненужен. Четвъртата жертва — Серафима Фирсова, осемдесет и осем годишна, стара, болна и отново никому ненужна. Петата жертва — нещастна млада жена, красива и обезпечена в социално отношение, но преживяла страшна трагедия и мечтаеща единствено да умре. За нея, забележи, Настася, не може да се каже, че е била никому ненужна. Тя има съпруг, има родители, братя и сестри. И накрая, шестата жертва — неизлечимо болен по рождение младеж, който не разбира кошмара на своето съществуване, но превръща в кошмар живота на своите близки. Той има ли роднини?
— Има — майка. Вече на възраст и с безброй хронични болести.
— Ето, виждаш ли, нещата се подреждат точно. Честно казано, майка му само е била облекчена от неговата смърт.
14
Туристически маршрут, обхващащ обикновено осем старинни руски града, съхранили уникални паметници на историята и културата, средища на народните занаяти. — Б.пр.