— Прочетох я — съгласи се Ларцев. — И видях в нея само едно: той наистина смята да убие още двама и с това всичко ще свърши.
— Какво ще свърши? — не разбра тя.
— Всичко. Ти или ще го заловиш, или не. След седмата жертва той няма да убие никого повече.
— Дори да не го заловя ли?
— Именно.
— Тогава не разбирам!
Тя отчаяно обхвана главата си с ръце и замижа.
— Не разбирам защо той прави всичко това! Не разбирам! Ако беше маниак, който убива, докато се доберат до него — както и да е, това поне мога да го разбера. Но да си набележиш седем убийства, за да докажеш нещо на някого, да ги извършиш и да спреш, без да си сигурен, че целта е достигната и че си успял да докажеш каквото си искал — аз не разбирам тази логика. И след всичко това ти ми казваш, че той е нормален?
— Абсолютно. Абсолютно нормален. Настюша, все пак е очевидно като бял ден. Той иска да го заловите. И това трябва да направи не кой да е, а именно ти. А ако не съумееш да го направиш ти, той не би искал да го заловят. Или ти — или никой.
Глава 19.
Ирина
Позвъняването на Настя Каменская я свари неподготвена. В този съботен ден, вече към обяд, след като бе изпратила Стасов, Татяна и малкия Гришенка на дълга разходка, чак до вечерта, тя се готвеше за среща с Миша Доценко.
След посещението при фелинолога Саша Казаков те обсъждаха въпроса за сватбата си като нещо отдавна решено. Михаил напълно сериозно правеше сметки кога е най-добре да отидат в гражданското, та бракосъчетанието да се падне в удобен ден, в никакъв случай през периода на Великите пости, а най-добре — на Томина неделя. Ира се съгласяваше с всичко, но не смееше да повярва окончателно, макар да чувстваше, че е влюбена в Доценко като хлапачка. Вече бяха близки, но за днешната среща, освен интимни радости, Миша бе планирал и поредния етап в обсъждането на датата на сватбата, както и най-важното — психологическата подготовка на Ирина за запознаването й с нейната бъдеща свекърва. Доценко искаше то да стане на рождения ден на майка му — в началото на декември.
Естествено Ира не прие обаждането на Настя като пречка за личния си живот: двете се познаваха твърде отдавна и твърде добре, за да се стесняват една от друга, но все пак неочакваното желание на Настя да намине у тях, за да си поговорят, пробуди у нея леко недоумение. В събота? Когато Татяна я няма вкъщи? Странно.
Видът на Настя буквално я смая — колкото и да се мъчеше, Ира не можеше да си спомни Настя да се е обличала така без някакъв тържествен повод.
— Да не си тръгнала на гости? — попита тя. — Или на театър?
— Не, просто експериментирам върху себе си — отговори уклончиво Настя. — Кога ще дойде Мишка?
— Разбрали сме се за обяд, към два часа. Защо, той ли ти трябва?
— Засега не знам, може би не. Ирочка, ще ти задам един въпрос, който може да ти се стори странен, но повярвай ми, това е много важно. Така че се постарай да погледнеш сериозно на него, нали?
— Господи, плашиш ме! — плесна с ръце Ирина. — За какво толкова страшно ще ме питаш? Чакай, преди да започнем разговора, ми кажи искаш ли кафе?
— Искам — кимна Настя, — и то по-силно, защото буквално заспивам в движение. Цяла нощ не съм мигнала.
Ира свари кафе, поднесе го в красива изящна чаша, седна срещу Настя и подпря с длан брадичката си.
— Е, сега задай страшния си въпрос.
— Откъде познаваш толкова добре творчеството на Бош?
Ира остана като гръмната. Всякакъв въпрос беше очаквала, но не и такъв.
— Какво общо има Бош?
— Ти първо ми отговори, после ще ти обясня.
— Ами… — Тя се позачуди, но не от смущение, а понеже се опитваше да формулира отговора си колкото може по-точно и без излишни приказки. — Аз по принцип обичам живописта, но традиционната: портрети, натюрморти. Открай време колекционирам албуми, обичам да гледам репродукции. Когато живеехме в Питер, много често ходех в Руския музей, в Ермитажа. А тук веднъж се заприказвахме със съседа, Андрей Тимофеевич, сигурно го помниш…
Настя мълчаливо кимна.
— Заприказвахме се за живопис — продължи Ирина — и той ми се присмя, но без да прозвучи обидно, приятелски, каза, че вкусът ми не е развит, и започна да ми говори за Бош. Знаеш ли, много интересно разказваше, просто се прехласнах! И ми показа два албума, подробно ми обясняваше всичко за всяка картина. А неотдавна ми подари и албум на Бош.