— Е, видя ли я?
— Видях я. Ти каква снимка разглеждаше там? Стори ми се, че съседът се ядоса. Това явно не му хареса.
— Там… Настя, само не мисли, че съм мнителна, че постоянно ми се привиждат разни ужаси.
— Няма да си мисля нищо подобно. Казвай. Не протакай, Ирка, таксито ще дойде след пет минути.
— На онази снимка имаше жена, много млада, на около двайсет и пет. Знаеш ли на кого прилича тя?
— На кого?
— На майката на специалиста по котките, при когото ходихме с Миша да настаняваме онези писанки.
Охо, и тая си я биваше! Нима съседът се познава с това семейство? Тогава е ясно, че може да е имал информация за старата Фирсова и нейните несметни съкровища. Нима мозайката се подрежда? И Бош, и Фирсова, и странностите в поведението му. И дори вечното му обръщение „скъпа“. Засега е рано да се правят изводи, сега тя ще отиде при Олшански, ще му даде кутийката от лепенките — експертите да видят пръстовите отпечатъци.
— Сигурна ли си за снимката? — строго попита тя Ирина.
— Не съм сигурна. На снимката тя е на около двайсет и пет, нали ти казвам, а всъщност тази жена има син на тази възраст. Просто има някаква прилика. Настя, аз… Страх ме е. Ти сега ще си тръгнеш, а аз ще остана сама. А ей зад тази стена има убиец.
— Първо, всеки момент ще дойде Миша, така че не си сама. Второ, нищо не те заплашва. За какво му е да те убива? Нали ще го хванат за две минути. Изхвърли тези глупости от главата си.
Настя изобщо не вярваше в това, което говореше. Ако Володя Ларцев е прав, Шегаджията иска именно да го хванат. Нещо повече, последното послание на този мерзавец съвършено отчетливо й даваше да разбере, че могат да го хванат едва при седмата жертва. Значи в качеството на такава той си е набелязал човек, когото Настя познава. Защо този човек да не може да бъде Ира? Само защото никак, по никакви показатели не подхожда на поредицата от предишни жертви? Но нали Настя още така и не е разбрала закономерността, залегнала в основата на тази поредица. Може пък тъкмо Ира да е подходящата мишена…
Тя напъха нозете си в обувките и неволно се смръщи. Болката в облепените й пети бе понамаляла, но цялото стъпало я болеше жестоко. Какво да се прави, трябваше да си тръгне, преди да дойде Доценко. Настя искаше да го изчака долу, за да си поговорят в отсъствието на Ирина. Надяваше се той да не закъснее много и тя да успее да отиде навреме при Олшански.
Провървя й. Таксито още не беше пристигнало, а с Михаил се сблъска в самия вход.
— Анастасия Павловна? — изуми се Миша. — У Ира ли сте били?
— Мишенка — припряно заговори Настя, — имаме промяна в обстановката. Първо, останете с Ира и никъде не излизайте, докато не се приберат Стасов и Татяна. Дори те да се приберат много късно. Не оставяйте Ира сама в никакъв случай. Второ, когато отидете при нея, веднага се обадете на Коротков, за да даде команда да съберат максимално възможните сведения за съседа й.
— За Котофеич ли?! Какво говорите, Анастасия Павловна!
— Мишенка, по-добре да се презастраховаме, отколкото да ни направят на глупаци, съгласен ли сте? Ира ще ви обясни всичко, тя е в течение. Аз тръгвам за Олшански, ако има нещо — търсете ме там.
Несполуката с обувките и краката бе уравновесена от още един добър късмет: таксиметровият шофьор се оказа възрастен чичка, потънал в дълбок размисъл. Той не се опита да заговори пътничката си и което беше най-важното — не слушаше радио. Сред тишината Настя успя да се съсредоточи.
Как го каза Ларцев? Шегаджията им представя различни ситуации, свързани със смъртта и погребенията. Той ясно даде да разберат, че е запланувал само още едно убийство. Остава само една жертва, която трябва да представлява последното звено в една логическа верига от разсъждения. Това първо. Останала е жертва, която Настя има възможност да отгатне, това второ. Какво пък, да започнем всичко отначало, като се опираме на предположенията на Ларцев.
Надежда Старостенко, или Надка Танцьорката — всичко най-добро в живота й е останало в миналото, пред нея има само пиянство и безсмислен разврат. Може да си тръгне. Танцьорката ще бъде погребана с чисто нови дрехи, а не с мръсни дрипи.
Генадий Лукин, по прякор Лишея — в живота му, изглежда, не е имало нищо хубаво, жалко съществуване на бездомник, който се рови в кофите край околните блокове. Спокойно може да поеме към отвъдното. И Лукин ще бъде погребан в приличен вид.