Валентин Казарян, бивш служител на милицията, от лъжлива (или не лъжлива, а истинска?) гордост скъсал всичките си връзки със своето обкръжение и вече озовал се почти на дъното. Достатъчно млад, все още здрав, но поради характера си — без перспективи. Може би му е време да си тръгне още сега, без да чака да се срине до живота на Генка Лишея? Защото е сигурно, че това ще стане.
Серафима Антоновна Фирсова, самотна пенсионерка, в чието жилище при грижливия обиск са били намерени бижута и златни монети за огромна сума — животът е изживян, занапред ще става само по-зле и по-тежко. Защо да се протака? Парите не са облекчили старостта й, но ще й осигурят достойно погребение.
Светлана Ястребова, съпруга на бизнесмен, загубила при трагични обстоятелства и по собствена вина малкия си син — тя изобщо не иска да живее, защо трябва да й се пречи?
Младеж със синдрома на Даун, Настя още не знае името му, понеже Селуянов снощи не й го каза — той и без това ще умре, а майка му страда и се измъчва. Тя едва има сили да обгрижва себе си, а и парите не й стигат… Нещастното момче е изживяло краткия си живот в щастливо неведение и ще бъде погребано както трябва. Шегаджията е оставил пари за това.
Шест ситуации, оправдаващи преждевременната смърт. Да умреш, защото всичко добро е останало в миналото. Да умреш, защото е трудно да живееш. Да умреш, когато все още се търпи, без да чакаш да стане съвсем зле. Да умреш, защото сега положението ти е лошо и по-нататък само ще се влошава. Да умреш, защото не ти се живее. Да умреш, защото с психичното си заболяване си в тежест на семейството си.
Оставаше още едно „да умреш“. Какво е то? Отговорът изникна веднага и се стори на Настя толкова очевиден, че тя дори се учуди как не е могла да разбере това по-рано. Седмата жертва трябва да стане инвалид, но не с психично, а със соматично заболяване.
Инвалид, когото Настя може да предвиди. Когото познава.
Терехини… Три сестри и малкият им брат. Четири нещастни деца на нещастна майка, която не можа да се примири с мисълта, че техният баща — неин любовник, е извършвал върху тях медицински експерименти. Майката изхвърли децата от прозореца на деветия етаж и самата тя скочи след тях, само най-голямото момиче намери сили да се изтръгне и да избяга. Другите останаха осакатени, но живи. Всички са инвалиди. Кой от тях?
Убиецът
Подготвях се дълго и грижливо. За замисления от мен спектакъл бяха нужни статисти и един главен изпълнител. Подбирах статистите, като събирах информация от най-различни източници, както и просто разхождайки се из града. За това отидоха месеци, но в резултат уловът се оказа доста добър. В мрежите попадаха и конкретни хора — като Светлана, чиято трагедия аз наблюдавах с очите си в Испания, когато почивах там миналата година (между другото, оттам си донесох и керамичните рибки — видях ги в едно магазинче за сувенири и купих десет, защото много ми харесаха), и старата Фирсова, и други случайни хора. Например намерих няколко души със синдрома на Даун и чрез обикновени наблюдения научих къде живеят. Помотах се из гарите и разбрах, че нужните за моя план бездомници мога да намеря всеки момент без проблеми — и мъже, и жени, на всякаква възраст и от всякакъв вид. Разходките из града ми дадоха много полезни знания, в частност и за алкохолиците, които бяха безброй в районите със старо застрояване. Трябваха ми и алкохолици. В моите мрежи попаднаха и съвсем непредвидени хора, но аз реших да не ги пренебрегвам: можеха да ми потрябват. Такъв беше например Казарян — информация за него получих, когато обикалях из Подмосковието, за да търся местата с по-висока концентрация на алкохолици и бездомници. Защо се заинтересувах от покрайнините ли? Аз предвидливо се запасявах с различни варианти, защото не знаех кой ще бъде моят главен изпълнител. Когато го избера, тогава ще стане ясно кои статисти от дългия си списък ще въведа в спектакъла.
По-сложно беше търсенето на човек за главната роля. Човек не може да го намери, като се разхожда из Москва. Не може също открито да прави справки. Но има едно забележително явление: медиите. В продължение на няколко месеца аз редовно, всеки ден без изключение, гледах предавания с криминални новини, в тях често даваха интервюта служители от следствието и милицията. Вглеждах се в тях, вслушвах се в думите им, разсъждавах за смисъла на тези думи, следях техните мимики и жестове, търсейки човека, който би могъл достойно да изиграе главната роля в моя спектакъл. Четях във вестниците и списанията материали за престъпления с все същата цел — да открия него, достойния. Понякога намирах напълно подходящи кандидати, явно умни, с хитри очи, с добре поставена и доста осмислена речева култура. В края на краищата в моя списък на претендентите за главната роля влязоха дванайсет души, след дълго мислене и преценяване останаха само двама и трябваше да реша на кого от двамата да заложа. Единият от тях беше следовател с огромен стаж, другият работеше в милицията, в отдела за тежки престъпления, и ми направи впечатление на оригинална личност. Погрижих се да помисля как да събера за всекиго от тях допълнителна информация, която би ми позволила да взема окончателното си решение.