— Слушай, Михална — внезапно ме прекъсна чумавият, — а как би искала да умреш?
— Ха, ама че го рече — връцнах се аз, — още нямам такова намерение.
— И няма нужда да имаш. Да речем, ще живееш още сто години, но след сто години как би искала да изглежда това?
Замислих се. Как ли бих искала да умра? Абе знам ли аз! То мигар някой мисли за това? Най-приятното е да заспиш вечерта и повече да не се събудиш. Или отведнъж да паднеш и да умреш, само преди това нищо да не те боли. Да си живееш весело и радостно, да си общуваш с приятелите, да ходиш на гости, да си пийваш и хапваш с кеф, а после — хоп — и край. И никакви страдания. Горе-долу това обясних на чумавия.
— Ти едва ли можеш да разчиташ на такава смърт — кой знае защо весело ми каза той. — Твоят начин на живот не може да доведе до здрава и щастлива старост. По-скоро знаеш ли какво ще стане? Ще се нагълташ с някаква отрова, цялата ще посинееш, ще започнеш да се задушаваш, твоите другарчета по чашка ще се подплашат, ще те зарежат сама и ще избягат. А ти ще се търкаляш в някоя градинка или безистен в дрипите си, смрадлива и немита, с разкривена муцуна, и всички минувачи, които видят това, погнусено ще се отдръпват от теб като от прокажена. Дори „Бърза помощ“ няма да извикат за теб. А и да извикат, лекарите само ще те погледнат, ще обърнат линейката и ще си заминат. Няма да им се ще да се цапат с теб: в болниците и бездруго няма места и лекарствата не стигат, най-вече в безплатните. И ти ще лежиш на земята като вехтория, изхвърлена на бунището, докато спреш да дишаш. Тогава ще те приберат в моргата. В моргата ще полежиш още някое време в хладилника, а после ще възникне въпросът: какво да те правят? Роднини нямаш, приятели — също, няма кой и с какво да те погребе. Защото твоите Венки и Тамарки няма да се охарчат за ковчег и гроб — и те броят копейките и събират бутилки из сметищата. И значи какво? Значи ще те пратят в някоя секционна зала, та студентите да се упражняват върху теб — да правят аутопсии и да изучават вътрешните органи на човека. Ще те нарекат с някакво определено име, например Дуска, и ще се питат: „Кой е последен на опашката за Дуска? Имам да уча за устройството на черепа“. Радва ли те такава перспектива?
Леле, майчице, какви ги приказва тоя бе? Как тъй ще се търкалям в някой безистен, после в морга, сетне в секционна зала? Защо така? Кой го е казал това? За момент даже загубих дар слово. А той ме гледа и се смее.
— Какво, Михална, нямаш ли какво да отговориш? Правилно. Така е, защото никога не си се замисляла за смъртта си. Мозъкът ти е като на пиле, защото не виждаш по-далече от чашата с евтино вино. А смъртта — тя винаги е по-далече от тази чаша. Виж, ако поне веднъж се беше замислила за смъртта си, щеше да разбереш, че всичко ще бъде точно така, както ти го разказах току-що. И все още от теб зависи да промениш това, ако картинката не ти е харесала. Или ти хареса?
И ме гледа ей тъй, хитро. Чумав бе, ей богу, чумав човек. Как може такова нещо да хареса на някого? Така му и отговорих: че нали, на никой нормален човек такова нещо не може да се хареса, няма какво да пита. Само че всичко това не се отнася за мене, това не може да ми се случи. Аз не съм някаква си там, не съм алкохоличка, не съм пияница. Да, пийвам си, но съм честна пенсионерка.
— Не ти е харесало значи — казва замислено чумавият. — Е, какво пък, Михална, тъкмо сега е моментът да се замислиш върху това, което ти казах. Все още от теб зависи, все още можеш да промениш нещата, за да не те споходи ТАКАВА смърт. Искаш ли да ги промениш?
— Искам — кимнах послушно.
Е, най-сетне! Колко подигравки трябваше да изтърпя от него, та най-сетне да мине на въпроса! Сега ще ми предлага да променя живота си, ще каже, че иска да ми помогне и да ме измъкне от бедственото положение, в което съм се озовала. Аз пък какво? Аз съм винаги готова и винаги съм знаела, че ако някой ми помогне, ако ми даде шанс, още си ме бива, много дори! Добре, и да не ме поиска за жена, може да ми предложи някаква чиста, не много сложна и високоплатена работа. Случва се дори на такива служители фирмата жилище да купи. А пък ако има жилище, и за мебели ще заделят средства.