Пръв се обади Серьожа Зарубин, на когото Коротков беше оставил телефонния номер на Терехини със заръката да позвъни веднага щом се получи каквато и да било информация. След като поговори с него, Юрий озадачено погледна Настя.
— Със съседа сме били на грешен път — потиснато каза той. — Андрей Тимофеевич Казаков бил уважаван човек, голям учен в областта на стратегическите въоръжения, в момента наистина бил в пенсия, но продължавал активно да работи, често го викали ту за консултации, ту за изпитания. Хора, които го познават, казали, че имал една фикс идея: секретността. Винаги много старателно изпълнявал инструкциите за работа със секретни документи и изобщо… По времето, когато започвал работа, хората от отбранителния отрасъл дори не можело да намекват къде и като какви работят, с какво се занимават. Можело направо да ги тикнат в затвора за такова нещо. „Бъбривецът е находка за шпионина“ — спомняш ли си, имаше такъв един лозунг. Казаков свято спазвал всички правила, искрено вярвал, че единствената голяма мечта на акулите на империализма е да откраднат от нашата клета Родина отбранителните й тайни. И такъв си останал и досега.
— Ясно. И заключените врати намериха своето обяснение — коментира Настя, на която й поолекна от мисълта, че Ирочка Милованова не е заплашена от опасност. Или все пак е заплашена? — И отсъствията му, които той прикривал с приказки за някакъв риболов. Но строго казано, Юрик, тази информация обяснява странностите в поведението му, но не сваля от Котофеич подозренията за убийствата. Кой е казал, че един известен учен от отбранителния отрасъл не може да стане убиец? Шувалов е ярък пример за това. И той е учен, наистина социолог, но какво променя това? Убивал е като едното нищо.
Тя помълча, докато режеше в чинията сварените от Ирина кренвирши. Някаква мисъл й пречеше да се съсредоточи, натрапчиво изскачаше на преден план, но щом Настя се опиташе да я улови, изчезваше.
— Юра, а как беше фамилното име на онзи фелинолог, когото Доценко разработва?
— Що е това фелинолог? Не употребявай нецензурни изрази, тук има млади момичета.
— Специалист по котките. Струва ми се, че се казваше Казаков. А? — предпазливо попита тя, все още не повярвала, че най-сетне е уловила тази коварно изплъзваща се мисъл.
— Казаков е — потвърди Юра. — Малко ли Казакови има из Москва, почти колкото Иванови.
— И се казва Александър Илич — замислено продължи Настя.
И изведнъж като попарена скочи от масата и се втурна към телефона. Дано Зарубин си е вкъщи, само да не е хукнал нанякъде, след като се обади тук, за да докладва!
— Серьожа — бързо заговори тя, когато Зарубин се обади, — бързо намери Иля Андреевич Казаков. Спешно е, Серьожа! Година на раждане — около началото на петдесетте. Не знам нищо повече за него, освен че той трябва да има баща Андрей Тимофеевич и син Александър Илич. Само че много внимателно. И непременно снимка. Ще ми я донесеш в Соколники, запиши си адреса.
Зарубин дойде, когато вече наближаваше полунощ. Очите на Настя се затваряха, но тя смело се бореше със съня. Ирина беше отишла на поредната си вечерна работа в ресторанта, заедно с нея за всеки случай бе отишъл и Мирон, чието присъствие в ресторанта беше обичайно и не би предизвикало подозрения у никого — той често бе идвал към края на нейната смяна, за да я заведе вкъщи. Коротков дежурно флиртуваше с красивата Наташа, а Настя, свита на кълбо в ъгъла на дивана, мъчително се опитваше да не заспи.
— Ето. — Сергей й подаде ксерокопие на образец номер едно, получено от паспортния отдел на един от милиционерските участъци. — Иля Андреевич Казаков, както поръчахте.
Сънят моментално се изпари. Образец номер едно се попълва от собственика на паспорта собственоръчно. Ето я характерната буква „д“, а ето я и гърбавата запетая. И грижливо изписаните заоблени букви, отделени една от друга.
Настя дълго се взира в красивото лице с правилни черти. Снимката явно беше скорошна — Иля Андреевич, както е по закон, бе поставил нова снимка в паспорта си на четирийсет и пет години. Сега беше на четирийсет и осем.
— Ето какъв си бил, Шегаджия — промърмори тя полугласно. — Или пак съм сгрешила и това не си ти? Ти си разговарял с баща си точно в деня, когато аз бях на гости у Татяна и се подготвях за телевизионното предаване. Баща ти може да ти е казал за нас. И ти си бил предупреден за нашето участие в телевизионния мост. Имал си възможност да се подготвиш. Може ти да не си любител на живописта, но баща ти е голям почитател на Бош и при него си можел да прелистваш албуми и да избираш въдици, на които да ме ловиш. Ти си син на баща си и е съвсем естествено да си възприел някои негови навици, в частност да се обръщаш към жените с думата „скъпа“. Ти си общувал със сина си и може да си знаел за ценностите на старата Фирсова. Нещо повече, може дори да си се запознал с нея у сина си, затова тя да те е пуснала в жилището си, макар че е била крайно мнителна и недоверчива към всички непознати. Но защо, бих искала да знам, си избрал мен? Или все пак Шегаджията не си ти?