Но Зарубин не чу нито дума за незнайно откъде взели се пари у някого от местните обитатели. И изводите от това можеха да бъдат само два. Или жената не е била от арбатските, или вече не е между живите. Не му се искаше да си мисли това, защото в такъв случай цялата ситуация веднага би се усложнила. Какво значи „не е била от арбатските“? Едва ли е дошла тук от друг район на Москва, алкохолиците не обичат да пътешестват. Билетът за транспорт трябва да се купи, а е скъп. Може да не плащаш, но има опасност да те глобят и тогава ще ти излезе още по-скъпо. Да тръгнеш пеша — нямаш сили. А и стимул нямаш. За какво ще й е било да идва тук от своя район? Тук не е по-хубаво от другаде, празните бутилки не са повече. Освен ако е дошла на гости на някого. И тогава шансовете да я намери са нищожни, трябва да разпитва поголовно всички от „Пречистенка“ до „Болшая Никитская“ дали в събота не им е гостувала някаква дама и дали не е разказвала за неочаквано спечелени пари. Или да не е разказвала (което е напълно вероятно), но да се е държала необичайно, да е била радостно възбудена или обратното — угрижена от нещо, развълнувана. Работа за цяла година.
Имаше и още един вариант, обясняващ по какъв начин „външна“ пияница можеше да се е озовала на „Нови Арбат“. Но този вариант, макар да беше напълно логичен, не издържаше на никаква критика. Загадъчният работодател (или дори работодателка) би могъл да я доведе със себе си с предварителната идея, че ще му (или все пак й?) трябва подставено лице за контакт с човека, който ще вдигне плаката. Но това вече излизаше от рамките на нормалното за човека планиране: излизаше, че работодателят е знаел какво предаване ще има, с кое място в Москва ще се осъществява пряка връзка и кои ще бъдат гостите в студиото. Да предположим, че той има познати в „Останкино“, може би дори сред служителите на телевизионния канал, и е научил всичко това. Но тогава би било логично да си приготви и плаката предварително, още вкъщи, на нормална хартия, да го закрепи на прът, с който лесно да бъде вдигнат над главите на стълпилите се хора. Човек, който е склонен предварително да се подготвя за всичко, би постъпил именно така. Обаче плакатът беше написан на дълго парче картон, откъснато от кашон. Момчетата от местния участък веднага след инцидента претърсиха всички контейнери за боклук в района и намериха празната опаковка от хладилник, от която е било откъснато парчето. Не ги домързя и да прилепят плаката до откъснатото място. Пасна идеално. Излизаше, че тайнствената личност, която е стояла зад гърба на пияницата, не се е готвила предварително за нападката, а я е измислила в движение, щом е видяла, че върви предаване. Тоест не е довела със себе си пияницата, а я е срещнала тук, на „Арбат“.
А ако тази жена вече не е между живите, работата става съвсем лоша. Първо, това е убийство, с други думи, лишаване от живот на себеподобен, и това винаги е лошо, независимо от характеристиката на жертвата. Второ, това веднага отхвърля привлекателната версия за глупава шега на шантав милионер. Когато човек просто се шегува, той обикновено не убива свидетелите.
Най-лошите подозрения май започнаха да се потвърждават, защото отдавна известният на Зарубин алкохолик и крадец на дребно Вениамин Полников, по-известен като Венка Бръснатия, когото Сергей откри към четири часа следобед в неделя, заяви:
— Лично аз съм жив и здрав, слава богу, а и нашите всички са наред. Спомняш ли си Тамарка?
— Че как — усмихна се Сергей.