Выбрать главу

Вениамин напрегна мисловния си апарат и след известно време лицето му се проясни.

— Ами може да се е появил бившият й мъж… или богати роднини!

— Логично — кимна Зарубин. — Надка била ли е омъжена?

— Май не…

— Май или го знаеш?

— Тя казваше, че не е.

— А има ли богати роднини?

— Аз пък откъде ще знам? — тросна се Бръснатия. — Може и да има. Само че нищо не ни е казвала за тях.

В хода на кратката, но добре организирана дискусия бързо се разбра, че Танцьорката не би могла да получи парите по такъв приказен начин. По-точно, изясни си го Зарубин, защото беше трезвен. Докато Бръснатия все още беше уверен, че Надка е „извадила късмет“ и й се е случило именно това, за което дълбоко в душата си мечтае всеки алкохолик и изобщо всеки пропаднал човек. Пребиваването в пропастта се е оказало временно и ето я нея — протегнатата от небето ръка за помощ, в която, ако се вкопчиш здраво, можеш отново да се изкатериш на повърхността.

Беглият оглед на стаята позволи на Зарубин да намери документите, от които научи, че стопанка на това жилище е Надежда Михайловна Старостенко, родена през 1956 година в Семипалатинск, рускиня, неомъжена, без деца. Споходи го лошата мисъл да пъхне паспорта в джоба си, за да покаже снимката на Ваня Жуков, но той бързо разбра колко безсмислена е идеята му. На снимката Надежда Старостенко е била на двайсет и пет години, а сега беше на четирийсет и две, от които, ако се съди по пенсионната книжка, вече пет-шест години пие, и то пие толкова интензивно, че почти е изгубила човешкия си облик.

Именно преди седем години Старостенко е напуснала театъра и се е пенсионирала. И ако се вярва на Полников, след театъра е работила в железниците, където всъщност се е пропила до такава степен, че просто са я изхвърлили.

Вярно, намериха се и по-късни снимки, но те бяха все групови, запечатали сцени от балети, където лицата бяха дребни и гримирани. В такива случаи можеш да разпознаеш стопанката само с нейна помощ, когато тя с гордост ти покаже: а ето тук, дванайсетата отдясно, съм аз в „Спящата красавица“. И при това е невъзможно да се разбере по какво дванайсетата се различава от единайсетата и тринайсетата, защото всички са с еднакви костюми, еднакви прически и еднакви лица.

Образцова

Татяна бе мобилизирала всичките си сили, за да не показва тревогата си. И въпросът не беше, че се опитваше, както се казва, да не се изложи. Тя не искаше да безпокои мъжа си и жалеше Ирочка, своята племенница, която беше голяма страхливка и се тормозеше за всякакви дреболии. През цялата съботна вечер и сутринта в неделя успяваше, и то доста успешно, да се преструва, че всичко случило се не е нищо повече от глупава шега, силно гарнирана с черен хумор. Стасов напълно се поддаде на този спектакъл, но Ирочка продължаваше да се тревожи и не можеше да говори за нищо друго, освен за картоненото плакатче.

Но в неделя следобед ситуацията започна да се променя. Те тъкмо привършваха обяда си, когато се обади Настя.

— Зарубин я е намерил — каза тя.

— И?

— Установил е името и местожителството й. Самата мадам се крие някъде.

— Но как може да е сигурен, че е тя? — У Татяна се пробуди следователят, който не разчита на интуицията си.

За такива неща. Следователят трябва да знае нещата със сигурност, за да си прави верни изводи. — Има ли снимка, която може да се покаже на момчето?

— Снимките били много стари, не вършели работа. Поне така смята Зарубин.

— Тогава откъде е сигурен, че е тя?

— Снощи не е отишла на рождения ден на приятелка, макар че била поканена и я очаквали. И днес никой не я е виждал. В жилището й обаче имало явни следи от внезапно забогатяване. Касови бележки от магазини за общо почти десет хиляди рубли, с вчерашна дата. Тази мадам била бивша балерина, дребничка и слабичка. Именно така я описа Жуков. Между другото, по сведения от почти достоверни източници вчера в интересуващото ни време се е размотавала из „Болшой Николопесковски“, точно до „Нови Арбат“. Така че няма и алиби.

— Ясно — проточи Татяна. — Добре, ще почакаме. Дръж ме в течение.

Тя помогна на Ирочка да разтребят в кухнята след обяда, после облече синчето си, сложи го в количката и излезе с него на разходка. Тревогата все повече се изостряше и ходенето беше единственият начин малко да се успокои.