„Отгатни къде ще срещнеш смъртта“. Чия смърт? Своята ли? Смъртта на близки хора? Баща й, вече престарял, живее в Петербург. Тя няма да може да го защити. Ира? Млада, плашлива, предпазлива. Да, тя не би си позволила случайни контакти, вече има горчив опит, миналата година така се опари, че ще й държи влага цял живот. Но нали е жена, слаба жена, не може да се защити. Стасов? И за него не може да не се страхува. Вярно, той е едър мъж, як, опитен. Но още никой не е измислил защита срещу куршум. Както и от взрив. При тях скоростта на бягането, точността на удара и височината на скока не играят особена роля. Гришенка? За това дори е страшно да си помислиш. Казват, че ако често мислиш за нещо лошо и се страхуваш от него, то непременно ще се случи, защото злата мисъл е материална. Татяна не знаеше така ли е или не, но когато става дума за единственото ти дете, започваш да вярваш на всичко.
Потънала в мислите си, тя дори не забелязваше какво е времето. Грееше студено октомврийско слънце, небето беше ясно и бледосинкаво, но Татяна имаше чувството, че вали проливен дъжд. На моменти я притискаше болезнената тъга, която я спохождаше винаги в дъждовно време. Колко хубаво беше до вчера сутринта! Вярно, работата на следователя има своите недостатъци, трудности и проблеми, но колкото и много да са те, може ли това да се сравни със ситуация, в която те заплашват? Открито, недвусмислено. И ти не знаеш откъде да очакваш нещастието.
— Танечка! — чу тя съвсем наблизо познат глас.
Сепна се и видя Андрей Тимофеевич, своя съсед. Снажен, стегнат, с дълъг зеленикавосив шлифер от скъп плат, сега той изобщо не приличаше на грубоватия и простоват човечец, какъвто изглеждаше обикновено. Предната вечер той ги навести да изрази съчувствието си и да се поинтересува как е приключило всичко. Каза, че е гледал предаването. („Е, че как можех да го пропусна? Та вие не сте ми чужд човек, пък и с приятелката ви се запознах“.)
— А аз отдавна вървя до вас — радостно съобщи съседът. — Така сте се замислили, че не забелязвате нищо наоколо.
Татяна се усмихна смутено:
— Извинете.
— Ама моля ви се, моля ви се — замаха ръце Андрей Тимофеевич, — прекрасно ви разбирам, такава неприятност ви се стовари. Между другото, имате ли някакви новини? Разбра ли се нещо?
— За съжаление, почти нищо.
— Защо почти? Значи все пак има нещо?
— Съвсем малко. Разбра се, че една алкохоличка, която живее в района на „Арбат“, вчера внезапно забогатяла и изчезнала някъде. Може би именно тя е дала на момчето плаката и парите. А може и да не е тя. Засега я търсят; когато я намерят, ще разберем.
Съседът известно време вървя до нея мълчаливо. Когато до техния блок оставаха двайсетина метра, отново заговори:
— Танечка, аз разбирам тревогата ви, а и вие самата снощи казахте, че не е ясно към кого е отправена заплахата. Може да е лично към вас, може да е към приятелката ви Анастасия, а може и да не е лично към вас, а към вашите близки. Аз съм пенсионер, имам достатъчно време. Искате ли да се грижа за Ирина? Вие с Владислав Николаевич по цял ден сте на работа, а тя е сама у вас с детето ви. Съгласете се, те са две потенциални жертви, и то абсолютно беззащитни.
— Андрей Тимофеевич! — Татяна се опита да го прекъсне: толкова чудовищна й се стори самата мисъл, че тайнственият непознат може да е избрал за жертва Ира или Гришенка. Стана й страшно, като чу произнесените на глас думи, които се бе страхувала да си каже сама.
— Трябва да гледаме истината в очите — много сериозно отвърна съседът. — Разбирам колко ви е неприятно да обсъждате това, но проблемът си е проблем. Затова нека преминем към него. Готов съм да придружавам Ирина всеки път, когато излиза от къщи, например за покупки или на разходка с вашия син. Можете също да я инструктирате да не отваря вратата на никого, без предварително да ми се обади по телефона. Аз ще изляза и ще видя кой е дошъл.
— А не се ли страхувате, че може да станете жертва вместо Ира? — усмихна се кисело Татяна.
— Не се страхувам. И не забравяйте, че имам голямо куче.
— Не приличате на Джеймс Бонд. И прощавайте, Андрей Тимофеевич, но вече сте човек на възраст. Вас няма да е по-трудно да ви повалят, отколкото моята Ирочка. А вашият великолепен дог Ахат не е служебно куче. Вярно, той може да уплаши нападателя с вида и ръмженето си, но не може да ви защити.
Те влязоха във входа и спряха да почакат асансьора. Съседът отново се умълча и заговори едва когато слязоха на своя етаж:
— Искам да ви кажа две неща, Татяна Григоревна. — Тонът му внезапно стана официален, а гласът му — студен и строг. — Първото: ако престъпникът е млад и силен, той най-вероятно лесно ще ме елиминира. Но защо смятате, че е млад и силен? Да не би да мислите, че възрастните хора са годни само да седят край печката и да дундуркат внуци, а престъпления вършат само младите? И второ: подценявате ме. След всичко това ще си взема довиждане с вас.