Всички закимаха, някои полугласно промърмориха: „Да, да“.
— Е, тогава няма да навлизам в подробности. В събота и неделя служители от Централния район търсиха жената, която е дала на хлапака плаката и парите. И тази нощ я намериха.
Той направи драматична пауза, при което очите му бяха устремени не към подчинените му, а към прозореца, зад който ръмеше студен дъжд. Настя понечи да извика: „И какво? Какво е казала тази жена? Говорете по-бързо де!“, но си прехапа езика. Колобок нямаше да мълчи сега, ако… С една дума, всичко беше ясно. Намерили са я, но тя вече нищо не може да каже. Всичко се развива по най-лошия вариант. Шегаджията премахва свидетелите и това означава, че намеренията му са повече от сериозни.
Приблизително същото каза и Гордеев, когато благоволи да отмести поглед от прозореца. Освен това съобщи, че Надежда Михайловна Старостенко била намерена извън града, в гората, недалеч от шосето. Смъртта била настъпила около 23 часа в събота от огнестрелна рана в областта на сърцето. Не е имала документи у себе си и тъй като никой не бил съобщил за изчезването й в милицията, тялото останало в моргата. Едва в неделя вечерта, когато се разбрало, че се издирва жена на четирийсет и две години с пълното описание на дрехите и перуката, на Зарубин съобщили за подобен труп. Убитата била идентифицирана от познатите си като Старостенко и сега оставало да се разбере дали същата „лелка с неопределен вид и възраст“ е контактувала с Ваня Жуков.
— Сега с това се занимава следователят, който е възбудил делото. Тъй като трупът е намерен на територията на областта, следователят е областен. Ако се установи, че потърпевшата има нещо общо със съботния инцидент, тогава ще се решава дали да се създаде група с наше участие. От утре влизам в болница, ще ме замества Коротков. Ако постъпи заповед да се създаде група, в нея ще влязат Доценко и Каменская. Ако няма такава заповед, по случая ще работи само Каменская. Тоест ти, Анастасия, ще се включиш при всяко положение, тъй като това те засяга лично. Ако нямате повече въпроси, всички, освен Каменская са свободни.
Докато служителите излизаха от кабинета, като хвърляха на Настя съчувствени погледи, тя се премести по-близо до бюрото на началника. Инак тя предпочиташе да седи в ъгъла в любимия си продънен почти до пода фотьойл и в тези случаи Виктор Алексеевич обикновено ставаше иззад бюрото и се разхождаше из кабинета — така мислеше по-добре. Но днес по вида му личеше, че няма намерение да става — явно полковникът не се чувстваше добре, затова Настя реши да наруши традицията и да се премести по-близо.
— Не мога да разбера какво е намислил — каза Гордеев, когато останаха сами. — Но ти трябва да ми го обясниш.
Настя се стъписа.
— Та откъде мога да знам аз? Виктор Алексеевич…
— Не ме будалкай! — Гордеев се намръщи, ръката му машинално посегна към гърдите, но той я отдръпна. — Картината е ясна. Някой иска да разчиства лични сметки. Или с теб, или с жената на Стасов. И вие двете трябва да напрегнете оскъдните си мозъчета и да си припомните всички, които може да имат желание да ви отмъстят за нещо. Разбра ли ме, Настася? Вие двете — отново направи пауза той и си пое дъх — трябва да си припомните целия си живот, да го преровите по часове и минути и да намерите в миналото си човек, когото сте обидили и който може да се е захванал с всичко това сега. Може ти да си го открила, може Образцова да го е тикнала в затвора, може да е някой от отхвърлените ви любовници. Аз не знам. Но вие… — Отново пауза. — Вие трябва да знаете. И когато или ти, или тя намерите такъв човек, трябва да направите всичко, та той да бъде задържан незабавно. За оскъдното ти мозъче го казах така, на майтап. Защото то никак не е оскъдно, сигурен съм, че още вчера си премислила всичко това. И си си спомнила такъв човек. Допускам даже, че са няколко. Нещо повече, сигурен съм, че си обсъждала ситуацията с Образцова, и то неведнъж, и тя също си е спомнила такива хора. И след това вие и двете сте мислили какво може да се очаква от тях. Припомняли сте си имената им, навиците, начина им на живот, стила им на разсъждение. Опитвали сте се да разберете кой от тях е способен да направи това, което е направил този Шегаджия, и кой не е. Отхвърлили сте някои. Други са останали под подозрение. И с целия този багаж ти седиш сега пред мен, гледаш ме невинно и ме питаш: „Та откъде мога да знам аз?“.
Той толкова сполучливо имитира интонацията й, че Настя не издържа и се разсмя, макар че никак не й беше весело.