— Виктор Алексеевич…
Но Гордеев я прекъсна със слабо движение на ръката.
— За какво те оставих аз, а? Не за да ти възлагам задачи. Разликата между нас сега е само една звезда, голямо момиче си, всичко знаеш и всичко умееш. Оставих те, за да ти дам съвет. Когато ви говорех за трупа на Старостенко, веднага по лицето ти видях всичко, за което щеше да разсъждаваш през следващите петнайсет минути. Искаш ли да ти кажа?
Настя мълчаливо кимна.
— Ти започна да мислиш, че някой иска да си разчисти сметките с теб и е захванал някаква игра, но в хода на играта е загинала жена. Макар алкохоличка и никому ненужна, макар и никой да не заплаче за нея — нали ценността на човешкия живот не се измерва с това. Тоест, за да отмъстят на теб, лично на теб, Анастасия Каменская, е платена такава цена. Излиза, че прекалено жестоко си обидила този Шегаджия. И че в края на краищата за смъртта на тази нещастница си виновна именно ти. Ако не си го била обидила, той не би тръгнал да отмъщава, ако не е тръгнал да отмъщава, Старостенко би била жива. Може работата да не е в теб, а в Татяна Образцова, но ти за всеки случай се чувстваш виновна. Прав ли съм?
Настя го погледна в очите и потрепери.
— Да, прав сте.
— Не се чуди толкова — меко се усмихна Колобок, — още не съм се научил да чета мислите ти, но пък съм изживял дълъг живот и съм насъбрал опит. Безброй ситуации е имало, в които съм се чувствал виновен. И понеже донякъде познавам трепетния ти характер, спокойно можех да предположа как и за какво ще разсъждаваш. Е, за този случай искам да ти дам съвет. Дори да се изясни, че Старостенко е загинала заради теб, не превръщай това в световна трагедия. Просто погледни ситуацията отстрани, издигни се над нея и ще видиш, че не ти си причината.
— А кой?
— Той. Човекът, който го е направил. Щом един човек е така скроен, че поставя своята обида в центъра на мирозданието и е готов да мъсти именно по този чудовищен начин, той мъсти по същия начин и със същата злоба на всички, които са го обиждали. Не задължително на теб и не само на теб. Ако не беше го обидила ти, щеше да го направи някой друг, защото душата му е прекалено ранима, самолюбието му е прекомерно високо, а егоизмът му надхвърля всякакви разумни граници. Такива хора се чувстват обидени по двайсет и пет пъти на ден и списъкът на личните им врагове ежедневно расте. Но той не може да си разчисти сметките с всички, защото враговете му са прекалено много. Затова избира някого, с когото по-лесно може да се справи. До когото му е по-лесно да се добере. Или просто когото животът е поставил пред очите му в момента. Цялата ситуация показва, че замисълът се е зародил у нашия Шегаджия случайно, а това означава, че ти просто си се случила пред погледа му в онзи момент. Вървял си е по „Калининския“… тоест по „Нови Арбат“… все не мога да свикна с тези преименувания… Вървял си е значи и изведнъж е видял тълпата и телевизионните камери. Спрял се е, погледнал е в монитора, а там — ти. И толкоз. От всяко положение е щял да мъсти — ако не на теб, на друг, защото така е устроен. И ако е трябвало да убие някого, за да изпълни замисъла си, пак е щял да убие, защото е злобна, отмъстителна гадина. А ти, малката, нямаш абсолютно никаква вина, задето той е такъв. Повярвай ми, не съм станал толкова умен отведнъж. И аз дълги години съм се тормозил и тревожил, когато съм имал чувството, че съм виновен за нечия смърт. И едва когато взех да остарявам, се научих да бъда логичен и да не търся вината си там, където я няма. Освен това все още не се знае на кого отмъщава тоя изрод — на теб или на Образцова. Така че тръгвай сега, Стасенка, помисли си за това, което ти казах, обясни го и на приятелката си Татяна, ако тя самата не го разбира. И мислете, момичета, мислете. Изчислявайте го, моделирайте го, търсете го. Засегната е нашата гордост, нашата професионална чест. Трябва да го намерите колкото може по-скоро и да му се направи един показен процес, та другите да не се опитват да проверяват колко сме умни.
Настя се върна в кабинета си и веднага намери Татяна на служебния й телефон. Тя не вдигна веднага и гласът й беше сух и някак отнесен. Вероятно в кабинета й имаше хора.
— Таня, аз съм. Може ли две думи?
— Една и половина — много официално отговори Татяна. — Има хора при мен.
— Убили са я — кратко съобщи Настя.
— Разбрах — също тъй кратко каза Татяна и затвори телефона.
Глава 4.
Бабата на убиеца