Наложи се да прибегне до остри мерки, по никакъв друг начин не можеше да спре Бръснатия.
— Вениамине — строго изрече Зарубин, — не ругай Надежда и не я наричай с лоши думи. Вярно, изгубила се е, но не е виновна. Тя е умряла.
Бръснатия се втренчи в него в пълно недоумение.
— Как тъй… къде това… — избъбри той. — Мигар наистина се е разболяла, а ние не сме разбрали навреме?
— Не, Веня, не се е разболяла. Убили са я. Затова си напъхай обидите на едното място и си спомни това, за което те питам.
— За фигурките ли?
— За фигурките — потвърди Сергей.
— Не.
— Какво „не“? Говори ясно.
— Не… Чакай, как тъй са убили Надка? Кой? Защо?
Зарубин се позасмя, отново извади десет рубли и ги подаде на събеседника си.
— На, помени я. Ако знаех кой и защо я е убил, нямаше да си губя времето с теб и нямаше да те тормозя с въпросите си, ясно? Е, имаше ли тя вкъщи керамични фигурки? Някакви човечета, животинки, рибки, куклички? Пластмасови куклички?
Погледът на Бръснатия постепенно стана що-годе осмислен.
— Не е имала — твърдо отговори той. — Никога не съм виждал такива.
— А да ти е казвала, че винаги носи със себе си някакъв талисман?
— Не ми е казвала.
Зарубин още веднъж направи мислено пътешествие из жилището на Надежда Старостенко. Вчера май надникна във всички чекмеджета и шкафчета, докато търсеше документи, но там нямаше нищо подобно на намерените в джобовете й фигурки.
— Вениамине, а може да е имала по-рано, отдавна, а после да ги е продала или подарила на някого, а? Хубаво си припомни, не ти ли е говорила нещо такова?
— Не е имала такива работи. Аз нямаше да забравя.
От устата на алкохолик такова твърдение не звучеше особено сериозно, но друг източник на информация липсваше. Можеше да разпитва поголовно всички другари по чашка на Надка Танцьорката, но и на техните думи едва ли би могло да се вярва повече.
Сергей спря да си губи времето с този въпрос. За днес беше планирал и други работи, които по никакъв начин не можеше да отмени или отложи. Една от тях беше среща с човек, който даваше на Зарубин най-разнообразна информация за обитателите на блока, в който живееше. Блокът беше особен — само двайсет апартамента, от които почти всички бяха бивши комунални жилища, днес освободени от предишните наематели, ремонтирани, преустроени и продадени на доста състоятелни хора. Някои от тези хора бяха спечелили парите си по не съвсем честен начин и затова представляваха определен интерес за милицията, дори и с чисто профилактична цел. Информаторът на Зарубин живееше в едно от двете останали комунални жилища, не ходеше на работа, понеже беше инвалид, и от скука наблюдаваше живота на малобройните обитатели на сградата.
Точно този ден Сергей нямаше причини да се интересува от въпросната сграда, но с доставящите информация хора трябваше да се среща редовно и да си прави съответните записки, такъв беше редът, който сам си беше създал.
— Слушай, Кузмич — с известно притеснение каза накрая човекът с работен псевдоним Кашин, — пак имам болки… Вече не се търпи. Казах на лекаря и той ми изписа някакви глупости, от тях не ми става нито по-топло, нито по-студено. Не помагат, с една дума. Тука едни хора, дето разбират, ми казаха, че имало някакво хубаво лекарство. Но струвало… Няма ли как да ми се помогне, а?
— Ще помислим — обеща Зарубин. — Виж какво, я ти ми кажи: имаш ли познати в района на „Арбат“, из малките улички?
Кашин помисли малко и кимна.
— А какво те интересува?
— Ами запомни за всеки случай едно име: Надежда Старостенко, по прякор Надка Танцьорката. Живее на „Власевски“. В събота незнайно откъде се сдобила с цяла купчина пари и някъде към седемнайсет часа може някой и да я е видял на улицата, облечена с нови дрехи. Сребристосив шлифер и перука с късо подстригана черна коса. Отстрани, разбира се, не си е личало, че е перука, просто хубава прическа. Но е можело да разпознаят Надежда, лицето й е характерно, запомня се лесно. Разбра ли всичко?
Кашин, който напрегнато бе изслушал всяка дума на Сергей, отново кимна. Той разбираше защо младият оперативен работник му разказва всичко това. Беше му се случвало и преди. Знае ли се кой може да поиска да провери подчинения си, а после да се разбере, че Кашин дори не е и чувал това име — Надка Танцьорката.