— Вероятно е така — съгласи се той. — Но, Ирочка, мила моя, нали знаете каква е нашата милиция. Човек не се обръща към нея с подозренията си. Там искат факти. Например факт за кражба или измама. Вас обраха ли ви?
Тя поклати глава:
— Засега не, слава богу.
— Измамиха ли ви?
— Не са ме измамили. Но аз не им позволих! Разбирате ли? Самата аз не им позволих! — продължи да се горещи Ирочка. — А ако се бях хванала на тая история с билетчето, не знам как щеше да свърши всичко. Искам да предупредя милиционерите, че на пазара работи банда. За да я обезвредят.
Андрей Тимофеевич избухна в силен добродушен смях.
— Ама и вас си ви бива! Нима мислите, че милицията не знае за това? Лошо ви е мнението за нея, драга! Нашата родна милиция, ако искате да знаете, е наясно с всичко и с всички. Прекрасно знае и за тези хора с билетчетата.
— Защо тогава те…
Ира се запъна. Ама наистина, да не е мръднала нещо? Толкова години живее близо до Татяна, следователката, сроди се със Стасов, който двайсет години е криминалист, всеки ден чете вестници, гледа телевизия и след всичко това се държи толкова глупаво! Непростимо. Просто от страх и вълнение е загубила ума и дума. Вярно си е: когато става въпрос за други хора, можеш да разсъждаваш умно и хладнокръвно, а когато нещата засегнат лично теб, мозъкът ти работи съвсем различно.
— Прав сте — тихо каза тя. — Не съобразих веднага. Разбира се, да отида в милицията щеше да бъде върхът на глупостта. Тя им е партньор. Просто много се уплаших. Знаете ли, там те са толкова много, тези грамадни бандити…
И едва не се разплака отново, но успя да се овладее.
— Е, прекрасно тогава — усмихна се съседът. — Всичко ли купихте вече?
— Не, имам още работа тук…
— Ами добре. И аз дойдох да пазарувам. Хайде спокойно да обиколим пазара, да купим всичко, което ни трябва, и ще си тръгнем за вкъщи. И ми обещайте, че няма да плачете.
До високия широкоплещест съсед Ира не се страхуваше от нищо и само след десет минути отново се усмихваше и чуруликаше, както обикновено.
— Купувайте повече — постоянно повтаряше той, — използвайте работната ми сила, нали съм с вас, ще нося всички покупки.
— Убедихте ме — весело кокетничеше Ира, — ще взема не три кила брашно, а пет, само ми обещайте, че всеки ден ще идвате у нас на пирожки.
— Вземете, ако искате, и десет — отговаряше й в тон Андрей Тимофеевич, — и аз ще идвам по два пъти на ден, а и ще си вземам пирожки за вкъщи.
Но когато се прибираха с автобуса, оживлението й се стопи. Ирочка отново си спомни преживения страх и беше тъжна и потисната.
— Ира, вие сте толкова… — Съседът се почуди, търсейки подходящата дума. — … беззащитна ли да кажа. Не бива да ви оставят сама. Особено след онова, което се случи с Татяна и нейната приятелка. Между другото, Татяна предаде ли ви моето указание?
Тя вдигна към него очи, пълни с тъга и умора, и озадачено попита:
— Указание ли? Какво указание?
— Когато сте сама вкъщи, не отваряйте на никого, преди да ми се обадите по телефона. Аз ще изляза и ще видя кой ви звъни.
— А ако не сте си вкъщи?
— Тогава просто не отваряйте. Дори не приближавайте до вратата и не питайте кой е.
— Я стига! — Тя слабо се усмихна и махна с ръка.
— Защо?
— Ами как така няма да отварям? Не разбирам.
— Много просто. Няма да отваряте — и толкоз. Какво сложно има в това? Уверявам ви, много по-лесно е, отколкото си мислите. Трудно е да го правите, а да не го правите е съвсем лесно.
— Ами ако става дума за нещо важно?
— Ами ако ви няма вкъщи? — отговори Андрей Тимофеевич с въпрос на въпроса й. — Нали може да се случи просто да ви няма вкъщи.
— Но нали съм си вкъщи? — възрази резонно Ира.
— Е, например в конкретния исторически момент вие не сте си вкъщи, а в автобуса — засмя се съседът. — С една дума, Ира, нека говорим сериозно. Вашата роднина е сериозно загрижена от това, което се случи в събота, а тъй като тя е човек знаещ и компетентен, мисля, че има основания за безпокойство, инак нямаше толкова да се тревожи. Ако не вярвате на мен, повярвайте поне на нея. Между другото, време е да слизаме.
Той довлече страшно тежките пазарски чанти до самия апартамент на Стасови. Пътьом погледна бравата и одобрително кимна:
— Вратата ви е хубава и бравата е прилична. Но имайте предвид, драга, за човек, който пожелае да ви навреди, това не е препятствие. Вслушайте се в моите съвети, много ви моля.