Когато затвори вратата след съседа, Ирочка се захвана с готвенето. Не можеше и не можеше да избие от главата си случилото се на пазара, острият й страх бе преминал, но бе останало недоумението и желанието да разбере какво става тук. Така и не намери отговор. Трябваше да чака Татяна или Стасов. Виж, те определено знаят всичките тези шашми.
След като изслуша нейния горестен и възмутен разказ, Стасов дълго се смя.
— Е, защо се смееш сега? — разсърди се Ирина. — На тебе ти е смешно, а аз знаеш ли колко се уплаших.
— Мога да си представя. Ти си нашият малък борец за законов ред. Но за едно си права, Ируска: колкото и горчиво и обидно е да си признаем, било е безсмислено да се оплакваш в милицията. Те определено са партньори на мошениците, а само с подозрения по-добре да не ги занимаваш: ще ти се присмеят и ще те изхвърлят като мръсно коте. Нашият съсед се е оказал мъдър, за разлика от теб, е схванал това по-бързо. Макар че просто се чудя откъде се е взела у него тази мъдрост — нали не живее заедно с представители на милицията, пак, за разлика от теб.
— А каква беше тая история? Онези хора са мошеници, така ли? — поинтересува се любознателната Ира.
— Едно от двете. Най-вероятно това са работещи на групи джебчии. Ти вземаш билетчето, не е лесно да го разгънеш, държиш го с двете ръце и концентрираш върху него цялото си внимание. По този начин чантата или джобът ти остават без контрол. Това е цялата философия. А може да има и по-сложен вариант. Например ти отваряш билетчето, то се оказва печелившо и тогава жената жално започва да ти разправя колко бърза, как вкъщи я чака болно дете или че мотрисата й всеки момент тръгва — и ти предлага да отидеш да вземеш печалбата вместо нея, а парите, според сумата, посочена в билета, да й дадеш веднага. Или дори по-малко, защото тя толкова бърза, че е съгласна да получи не всичко, а само част от печалбата. Например на билета пише печалба от сто рубли. Тя иска от теб поне седемдесет, защото времето й е по-скъпо. Ти радостно й даваш парите и тичаш там, където по думите й продават тези билетчета и същевременно изплащат печалбите. Естествено там няма нищо такова. Или има, но е нещо друго. Или има и е каквото трябва, но твоето билетче се оказва без водни знаци, тоест фалшиво. И толкоз — край. Има и още един вариант: в билетчето е посочена печалба, но не парична, а предметна, например микровълнова печка. Схемата е същата: жената казва, че няма време или че не й трябва печка, и ти дава билетчето, и то безплатно или срещу съвсем дребна компенсация, за двайсет-трийсет рубли. С това билетче ти отиваш при организатора на лотарията и той огорчено ти съобщава, че има само една такава печка, а билетчетата с такава печалба са се оказали две, ето онзи човек току-що е купил билетче, в което също пише „микровълнова печка“. Предлага ви се да разиграете печката като на покер: да заложите пари и който заложи повече — печели, взема и печката, и парите. По-нататък всичко е ясно. Онзи чичко винаги ще има повече пари от теб, дори да си милионерка. Така че ще си тръгнеш и без копейка, и без печка. С една дума, Ирускин, браво на теб, не си се поддала и не си загазила. Но в такива ситуации не бива и много да се ерчиш, тук си сгрешила. Помни, днес почти никой не работи сам и при най-малкия опит да разобличиш някого непременно ще пострадаш. Отговорих ли на всичките ти въпроси? Тогава ти отговори на моите. Първи въпрос: къде е жена ми, и втори: кога ще ми дадат да ям?
— Жена ти предупреди, че ще се прибере късно. Отиваше при Настя на „Петровка“, нещо се съвещават там. А да хапнеш ще ти дам ей сега.
Стасов не остана да чака Татяна, трябваше да отиде у майка си за Гришенка. Скоро Ирина отново остана сама. Към десет вечерта я обзе безумен страх, самотата в празния апартамент стана непоносима. Таня бе отишла на „Петровка“, значи се съвещават там не само с Настя, инак Настя, както обикновено, щеше да дойде у тях. Наистина ли работата е толкова сериозна? Нима Андрей Тимофеевич е прав?
Не й се искаше да вярва в това.
Глава 5.
Образцова
Това се случи преди единайсет години… По онова време Татяна беше още млад следовател, но вече имаше определени успехи, при което някои от тях страшно много дразнеха началството. Ето защо като компенсация за нанесените му морални щети на нея по-често, отколкото на другите следователи, възлагаха „блудкави“ дела. Скучни, дребни, досадни. Или като това…