— Ехо! — подвикна Стасов още по-силно. — Аз вече не живея ли тук?
— Ау — сепна се Ирочка, — Владик си дойде.
— А жена ми къде е? Май вече стана добра традиция да задавам този въпрос. Днес веднъж вече питах за същото.
— Таня си полегна, боли я главата — поясни тя и кой знае защо, се изчерви.
Щом се изчерви, ясна е работата… Толкова се е увлякла по процеса на общуването с двамата ухажори, че е забравила за всичко останало. Нищо, това е нормално: щом се е увлякла, значи още не всичко е загубено, нашата Ируска не е остаряла напълно. Отдавна трябваше да я запознаят с Мишаня, може би вече щеше да е омъжена.
— Владислав Николаевич, драги — обърна се към него съседът, — аз настоятелно ви моля да убедите Ирина да приеме моята помощ. Днес цял ден се опитвам да й внуша, че в създалата се ситуация трябва да бъде предпазлива и бдителна, но тя не иска да приеме услугите ми. Хайде, обяснете й, че аз мога да бъда повече от полезен. Знаете ли какво се случи днес на пазара?
— В течение съм — кимна Стасов.
Той беше в течение, а загрижеността на Котофеич бе съвсем неочаквана. Дали съседът наистина е почитател не на млиновете на Ируска, а на нейните външни данни и душевни качества? Виж го ти, дъртия пръч! Та той е доста над шейсет, ама не се дава.
— Струва ми се, че Ирина невинаги може да се защити сама. Днес по време на инцидента на пазара явно се притесни и уплаши и за малко да направи някоя глупост. И сега, когато над семейството ви надвисна опасност, не бива да я оставяме сама с малко дете през целия ден. Това просто е неправилно.
Каква реч обаче! Сякаш специално си я е подготвил. Ама какво се е лепнал за нас? Няма ли си други грижи? Тимофеич-Котофеич такъв.
— Преувеличавате, Андрей Тимофеевич — широко се усмихна Стасов. — Над семейството ни не е надвиснала никаква опасност. Откъде ви хрумна? Голяма работа, някакъв откачалник се пошегувал и сега какво, цял живот в бункер ли да се крием? Всеки служител на милицията периодично е заплашван, не може това да се взема на сериозно.
— Но защо, ако може да попитам?
— Ами защото, ако всички заплахи се осъществяваха, всички милиционери щяха да са избити и личният състав на МВР щеше да се обновява напълно всяка година. Но ето аз например двайсет години бях на оперативна работа и се пенсионирах жив и здрав. И като мен са почти всички колеги. Така че, Андрей Тимофеевич, спете спокойно и не се тревожете за Ируска.
Съседът хвърли на Стасов неодобрителен поглед и укорително поклати глава.
— Не споделям вашия оптимизъм, уважаеми. Между другото, вашият млад колега е напълно съгласен с мен, нали, Михаил Александрович?
Владислав съвсем сериозно се нервира. В собственото си жилище намери пета колона! Излиза, че Мишаня споделя идеите на Котофеич. Ах, мизерник, ах, неблагодарник, а те с Татяна се канеха тържествено да му поверят най-скъпото си — съдбата на Ируска. Ще види той сега! Нищо, с него е Татяна, а тя е доста голяма сила.
Стасов стана.
— Ще отида да видя Таня.
За негова изненада Татяна не лежеше, а стоеше до прозореца и дори не се извърна, когато мъжът й влезе в спалнята.
— Е, как е там? Веселбата май е в разгара си? — попита тя, без да се обръща.
— Ами ти какво, криеш ли се? Или наистина те боли главата?
— Боли ме, но не смъртоносно. Не ме бива да се смея насила. Вероятно от мен не става актриса. Реших да се махна, за да не развалям настроението на хората. Къде е Гришенка?
— Спи. Сложих го в стаята на Ируска, за да не го пренасям през това сборище, щеше да се събуди. Маман ти праща много поздрави.
— Благодаря. А как ти се видя Доценко?
— Нормално. Не откъсва очи от нашето момиче.
— Ами Котофеич?
— Че какво очакваш от него? Цвили като боен кон. Сипе вехтите си лакърдии от времената на своята революционна младост. Таня, какво се е случило? Защо си ходила на „Петровка“?
Татяна най-сетне се извърна, прегърна мъжа си, зарови лице в рамото му.
— Аз си го спомних — промърмори тихо.
— Кого? Човека, който те заплашва ли?
— Да. Вкарах го в затвора преди много години. А той тогава се закани, че ще се върне и ще си разчисти сметките с мен. И ето че се е върнал. Стасов, той е луд. Способен е на всичко. Страх ме е от него. Може да посегне дори на Гришенка.