Така. Работата е ясна. Тъкмо всичко бе започнало да се оправя, той бе докарал Татяна и Ира от Питер в Москва, най-сетне се бяха сдобили с жилище и бяха престанали да се тъпчат тримата в една стая. Таня толкова тежко бе понесла бременността, в началото имаше опасност от помятане, после от преждевременно раждане, но все пак успя да роди нормално здраво момче. И Стасов вече бе започнал да мисли, че най-трудното е зад гърба им. Абе мама му стара, защо все така става! Проклет живот, подъл, скапан. Несправедлив.
Ясно е защо Мишка гледа толкова сериозно на ситуацията. Но защо Котофеич се е загрижил толкова? Нима Таня е говорила за това пред него? Откъде това доверие към съсед, който всъщност им е само бегло познат? Или Мишка, хлапакът, се е разбъбрил? Таня, Танечка, Танюша, любима моя, защо трябва да работиш? Пари ли не ти стигат? Не е така. Аз печеля добре. Но ти печелиш още по-добре. Тази година започнаха да издават книгите ти в чужбина, платиха ти големи аванси. И за руските издания получаваш добри пари. За какво ти е тази работа, която не ти носи нищо, освен огромно късане на нерви, колосални неприятности и нищо и никакво морално удовлетворение?
Той галеше жена си по главата и мълчешком разговаряше с нея, защото познаваше Татяна прекалено добре, за да направи глупостта да озвучи мислите си.
— Какво ще правим? Някакви предложения?
Това беше единственото, което Стасов можеше да си позволи да попита на глас.
— Ще мислим как да го спрем. Той вече уби един човек, не дай си боже, да убие втори, трети. И всичко това — за да докаже, че е по-силен от мен. Знаеш ли, понякога ми се струва, че около мен се върти не живот, а нещо сюрреалистично. Страшен сън, безумен кошмар, пълна липса на смисъл и логика. И в центъра на цялото това безумие, кой знае защо, съм аз. Защо става така, Стасов?
Защо, та защо… Защото. На тоя свят още не се е родил човек, на когото поне веднъж да не му се е сторило, че светът наоколо е изгубил реалността си. И това не е поради разстроена психика, а изключително поради лошо стечение на житейските обстоятелства. Например един мъж претърпява катастрофален провал в работата си, най-добрият му приятел го предава, майка му е тежко болна и умира, синът му от първия брак е станал наркоман, по тоя повод бившата му жена всеки ден му звъни по телефона и настоява той да направи нещо — и на фона на всички тези прекрасни обстоятелства новата му съпруга, ослепително млада и красива, се цупи и гордо произнася: ние с теб сме различни, ти изобщо не ми обръщаш внимание, нямаме еднакви интереси, ето, направила съм си нова прическа, а ти дори не забеляза, така че поради това несходство на характерите аз реших да те напусна и да отида при друг, който ме обича повече от теб. Ето това може да се определи като сюрреализъм. Всички хора в един или друг момент от живота си го преживяват. Но такъв аргумент е слаба утеха. Всички са си всички, а ти си лично ти, това все пак е нещо друго.
Психолозите отдавна са забелязали, че в стресови моменти разумът на човека се старае да се изключи от страшното и лошото, за да не се разруши, за да се съхрани. Съобщават на човек, че е неизлечимо болен, а той вперва неподвижен поглед в мухата, която пълзи по прозореца, и внимателно наблюдава движенията й, дори се мъчи да отгатне в каква посока ще продължи. Ето че и Стасов сега стои в тъмната спалня, прегърнал своята примряла от болка и страх съпруга, и мисли, че днес е обещал на единайсетгодишната си дъщеря Лиля да й купи котенце. Лиля живее с майка си, бившата съпруга на Стасов, в Соколники, често в почивни дни се разхожда из парка, а там всяка събота и неделя има изложба на котки. Лиля е ходила няколко пъти и си е харесала порода. Иска персийска колорпойнт. Стасов нямаше никаква представа какво е това и как изглежда, но очичките на дъщеря му така горяха, че не можеше да й откаже. А и Ритка, бившата му съпруга, нямаше нищо против котето. Разбраха се следващата събота той да отиде с Лиля на изложбата и да плати за котето, което тя си избере. По случай новия домашен любимец ще трябва да се вземе котешка тоалетна и специални панички за вода и храна, но Лиля с радост се нагърби с тези грижи. Някакъв откачен заплашва семейството им, негова жертва може да стане всеки, дори едногодишното им синче, и той трябва да мисли как да организира кръгова отбрана, за да се защитят от него, а в събота да отиде с Лиля да купува коте.
Какво може да каже на Татяна? С какво да я утеши? Професионални съвети едва ли са й нужни, особено след съвещанието с Настася и Коротков. На нея й е нужен съпругът й, неговата подкрепа и защита — не професионалната, а чисто мъжката.